Аетос Кириакаки. Живее на остров Крит. Занимава се със земеделие и животновъдство от 30 години. Отглежда и изкупува едър и дребен рогат добитък. Продава месо. Основно за вътрешно потребление. Собственик е на маслинови градини, като маслините предава на пункт за добиване на зехтин.
Обяснява, че за двете си основни дейности получава субсидии от европейските програми в общ размер около 10 000 евро за година. Според стандартите в Гърция този бизнес не го прави едър земеделец, по-скоро среден. Потърсихме неговия поглед, за да разберем от един бизнесмен в Гърция какво точно става в най-дискутираната икономика в Европа през последния месец.
Светла Крумова: Господин Кириакаки какви са конкретните измерения на икономическата криза в Гърция за земеделието и животновъдството?
Аетос Кириакаки: Намалява търсенето на продукцията от една страна, от друга в Гърция също съществува междуфирмена задлъжнялост, която сега нараства. Това е в цялата икономика и разбира се и в нашия сектор. Например мандрите като не реализират продукция закъсняват с плащанията за фуража. А същевременно точно в този момент се увеличава и цената на фуража. А цената на месото пада. Хората купуват по-евтино вносно месо, а гръцкото е по-скъпо. Заради липсата на пари не мога да си позволя работници. Преди съм давал прехрана на около 10 души, а сега трябва да работя сам. Наемам хора само когато берем маслините.
Светла Крумова: Как оценявате мерките, които гръцкото правителство предприема?
Аетос Кириакаки: Гърция дължи пари, това е причината за кризата и управляващите трябва да вземат мерки. Съгласен съм с така поставените мерки. Все пак държавата трябва да изкара от някъде пари.
Светла Крумова: Но антикризисните мерки на правителството очевидно не се одобряват от всички. Станахме свидетели на доста ожесточени демонстрации протести. Как да разбираме това?
Аетос Кириакаки: Подкрепям и протестиращите, защото считам, че те трябва да си отстояват правата. Хората трябва да получават дължимото им, за да могат да живеят и да издържат на постоянното повишаване на цените.
Светла Крумова: Какво е поведението на гръцките банки в условия на кризата? Дават ли заеми, намаляват ли лихви?
Аетос Кириакаки: Много трудно отпускат кредити, защото парите не са възвръщаеми. Ние имаме заем – отворен, като лихвата е 4%. Теглих този кредит в размер на 10 000 евро преди десет години.
Светла Крумова: Между 30 и 40% от банковата система на България се контролира от гръцки банки. Това поражда у нас дискусия дали икономическата криза в Гърция няма да се пренесе и в България. От друга страна нашето правителство казва, че това дори носи ползи за нашата икономика защото привлича гръцки капитали на наша територия. Вие или ваши колеги от бизнеса планирате ли да пренесете авоарите си България?
Аетос Кириакаки: Не в никакъв случай. Тук банките са стабилни. Правителството отпуска чрез тях субсидиите ни.
Светла Крумова: Според вас как се стигна дотук? Лъгали ли са гръцките власти за истинското състояние на икономиката?
Аетос Кириакаки: Лъгали са. Както гръцките власти, така и самите хора. Колкото искате примери има за лъжливи данни, които хората подават за земите си или състоянието на бизнеса си, само и само да вземат помощ. Тук дават субсидии за какво ли не. Сега вече станаха известни много случаи на фиктивно създадени бизнес програми, чрез които се източват средства от европейските фондове. Измамите са най-вече по програмите за земеделие и туризъм, които пък са насочени към насърчаването точно на средния бизнес. Е, от края на миналата година затегнаха доста нещата. Дори при мен в момента тече проверка. Замервам на ново земите си. Чакам да дойдат да ми преброят и животните, дали имат ушни марки и дали фермата ми отговаря на условията, които съм посочил в документите при кандидатстването за субсидии.
За fortisimo.eu – Светла Крумова
21.03.2010 (нд) 12,38,43 EET