Фортисимо

Имам невероятния късмет детенцето ми да е обградено от много баби и дядовци. В света на изчезващите истински неща, дори бабите и дядовците станаха дефицит.

Тази тема предизвика мислите ми от едни подхвърлени думи на улицата. Минаваща жена ми задава риторичен въпрос: „Трудно е, нали? (за отглеждането на дете)” и аз с изумени очи и отговорих: „Не, не ми е трудно”. Отговорът й: „Защото имаш баба наблизо, моите деца са далече и им е трудно сами. Нямат на кого да оставят внучето дори за малко”.

Тогава се замислих как се гледат деца без баби? Аз не знам. Много хора могат да споделят. Юлия е на 32, майка на две деца, все още по майчинство, но работи от вкъщи: „Заминавам за София за една седмица и мъжа ми какво ще прави с двете деца. Малкото е на 9 месеца, каката – първи клас. Проблемът е воденето и вземането от училище, ама ще помагат колегите. Сигурно не сме само ние дето се чудим как да се оправяме. То има детегледачки, но тъй като не съм решила сериозно кога ще се връщам на работа и не сме търсили. Какво не бих дала да си имам една баба под ръка?”.

Мога да кажа как се гледа дете с много баби и дядовци. Просто е незаменима помощ. Баба плете, внучето приседнало на коляното и слуша забравени от нас приказки от съхраненото народно творчество. Народните приказки ние четем от интернет, а аз слушам всеки ден с ушите си, защото дори на мен са ми интересни. „Варила баба кашичка”, „Дай бабо огънче”, „Пиу, пиу, вранке”, „Баба иде аз я чух”. Баба има приказка за всичко: за снега, за минзухарчето, за щъркелите, за петела, за миенето на ръцете, за циганчето, което ще те набори, ако не си изядеш манджата. Тя му разказва, че из цялата къща се крият мишки, които излизат да му гризнат това или онова, ако не слуша. А  той ми сочи с ръчичка шкафа с чинии и вика „Църррр”, после мляска с уста и ми показва как мишката ядяла сиренце. Тя го научи да застава за снимка с една книжка с прозорче, която им беше фотоапарат. Грабва бастуна на баба и бяга с него, а тя милата куцайки се опитва да го стигне, но той е по-бърз и я имитира как куца. Но много слуша баба Райна, някак тихомълком само с поглед като че ли знае и разбира че тя и дядо нямат сила и пъргавост да се гонят.

Хванати за ръка отиват да хранят кокошките. Малкият търсещ, старият - отговарящ. Малкият има въпрос за всичко, а старият има отговор за всичко. Месят питки заедно и той целия в брашно като баба, после пекат питката с дядо и малкия нали голям трябва да порасне я изяжда. Нека всяко дете си спомня питките замесени от баба и опечени с дядо на дървената печка. Благодарни да сме, ако децата ни могат да растат в града и на село.

Спомняш ли си баба и дядо? Настоящето дължим на миналото си, а миналото е в корените, предците ни,  бъдещето – в зелените листа и разцъфтяващите пъпки – децата ни. Какво е наследил от татко, какво е научил от мама – това знаят най-вече баба и дядо. Знаете ли какво общо виждам между тях, наслаждавам се да ги гледам! Дядо, баба и внуче – в детството и старостта няма утре, с усмивка заспиват вечер, а бъдещето е нещо много далеч. Външно са стари и млади, а вътрешно и тримата са деца.

Дете без баба си е истинско сираче.

За fortisimo.eu – Деси Кръстева (mamita-bg.com)