Фортисимо

Глобалното село

 

За какво служат монетите

Може и да сте виждали бижута от монети, но едва ли сте подозирали, че металните па�...

 

Мускули и цветя

Сигурно си спомняте за цветната фотосесия на Симона Грошевска. В подобна посока �...

 

Часовникът е органайзър

Показвали сме ви доста иновативни часовници, но Shoulda Woulda Coulda е наистина специален...


Светът е голям, но спасение за родното кино не дебне от никъде

Е-мейл Печат ПДФ

Големи дебати се разразиха около „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”. Българският филм предизвика положителни и отрицателни коментари, междувременно спечели купища международни отличия и без малко да попадне в оскаровата категория за „Най-добър чуждоезичен филм”.

Нямах търпение заглавието да излезе официално на DVD (с вестник „Труд”) и с голяма емоция седнах да го гледам. Компания ми правиха и няколко приятели. Надявах се да бъда омагьосан. Исках да видя един увлекателен български продукт.

Още в първите секунди обаче разваленият български на главния герой (Карло Любек) ме удари в земята. Последва динамичен монтаж от кадри в стил „колелото на живота”, придружен от неадекватните театрални реакции на Христо Мутафчиев и още по-отблъскващия български на другия централен персонаж – бай Дан (сърбинът Мики Манойлович).

Разбирам, че е било трудно да се намерят добри български актьори, които да оглавят тази сериозна и драматична история, но проблемът можеше да бъде решен лесно с допълнителен дублаж. Всъщност – за родното кино и това се оказва невъзможен вариант за поправка на акцента. По-нататък в историята имаше презаписани италиански реплики, които не успяха да догонят устните на неизвестния строг актьор нито веднъж.

Разваленият български и прекалено изкуствените и преувеличени реакции на нашите хора бяха на косъм да ме откаже от гледането на DVD-то още в 10-та минута. Казах си „Филмът е голям, спасението може да дебне след всеки кадър!”. Стиснах зъби и продължих да гледам. Постепенно потънах в комунистическия свят. С приятелите се надпреварвахме да коментираме: „И ние имахме телевизор Велико Търново!”, „И ние имахме такава книга за дома!”. Виждахме реалността от преди 20 – 30 години, а тя предизвика у нас забравени спомени.

Носталгията обаче не е достатъчна, че да оценя филма. Операторът Емил Христов сякаш снимаше в студиото на „Минута е много” по БНТ1. Кадрите бяха скучни и стандартни! Българските актьори изглеждаха като на театрална сцена и демонстрираха пресилени реакции. Музиката на Стефан Вълдобрев беше скучна, а присъствието му във филма – безлично.

Езиците се оказаха най-големият проблем за „Светът е голям…”. Чужденците не говореха добър български, а българите звучаха като гласови синтезатори всеки път, когато трябваше да декламират на италиански или немски.

Мога да разбера защо един чужденец ще хареса филма. Той няма да усети абсурдното звучене на родната ни реч и ще извини отчасти изкуствения драматизъм в актьорската игра. Защо Стефан Командарев обаче е направил фестивален филм, който да обира награди, но не и да достига до българите, чиято история разказва? Това не мога да разбера!

Изключваме сюжетния абсурд бабата на главния герой да се казва Сладка. В един драматичен момент обаче, когато името й се трансформира в баба „Шлядка” – обръщението не предизвиква сълзи, а смях. Какво друго да очакваме от германеца Карло Любек, който се опитва да реди български думи, без да осъзнава къде и как да поставя логични ударения.

Въпреки талибанския си вид Мики Манойлович овладява добре ролята си невербално. И печели моите поздравления, но речта му достигаше опитите на Том Ханкс да говори български в „Терминалът” на Спилбърг: „Аз не съм от тиах. Аз само живеиа тук”. Във всяко второ изречение се съдържаше недопустим компромис с родния ни език. Не че не се свиква, но нали се гони правдоподобност. И ако тя не се постига от речта на главния герой, то защо са си правили труда да търсят работещ телевизор Велико Търново, вместо да цопнат в стаята от 70-те години на миналия век една плазма на Panasonic.

Неприятно ми е да го призная, но Николай Урумов се оказа най-убедителният български актьор във филма. Доста отръки му идва да играе подъл злодей. Лесно е да ни накара да го мразим, просто защото си е неприятна личност по принцип. Васил Василев-Зуека е поносим, но се излага мноого, когато декламира едно текстче на италиански като ученик във трети клас. Ана Пападопулу е наистина адекватна в ролята на покорната жена, която бяга от соц. режима, само заради желанието на мъжа си. Христо Мутафчиев обаче сериозно трябва да се замисли за професионална преквалификация. Не се ли вижда сам колко изкуствено и смехотворно стои на екрана.

Другият основен минус на „Светът…” е прекаленият акцент върху сюжетната формула. Времевите препратки са твърде предсказуеми. Ясно е, че когато момчето Алекс скрие червената си количка в лагера за бежанци в Италия, ще се върне, за да я намери като голям. Тези преходи трябва да се правят с по-голям финес.

За DVD трансфера на филма не ми се говори въобще. Виждаха се дефекти от самата надраскана лента, а динамичните кадри насичаха зверски. Българска работа!

Трябва да си сляп, за да не виждаш потенциала на историята в „Светът е голям…”, но едно е да имаш добра рецепта, друго е да сготвиш вкусно ястие. Не ни достига твърде много, че да направим един не хубав, а поносим български филм. В тази връзка, въобще не се изненадвам, че не попаднахме в оскаровата категория. Не заслужаваме подобна чест, не още…

За да си оправя вкуса от филма, ще се опитам да прочета книгата „Светът е голям…” на Илия Троянов. Мисля си, че историята ще е по-интересна ако я режисирам сам в моята глава. Стефан Командарев има още много да дерзае, докато настигне въображението ми…

За fortisimo.eu – Стоян Стоянов (снимки: theworldisbig.com)

 

0 коментара

    Добавете коментар

    Сподели във Facebook

    Ново от Това е лично

    Реклама

    Д-р Стефанова e стоматолог ортодонт с практика в гр. Варна. В кабинета се предлага ортодонтско лечение на неправилно подредени зъби, нарушени съотношения на зъбни дъги и челюсти за деца и възрастни. Поставяне брекети и ортодонтски апарати.

    ЦБА-БЪЛГАРИЯ ООД поставя началото на Верига Супермаркети CBA на 23 юни 2003 година със 86 обекта в 15 града в България. Днес ЦБА България е една от най-големите и най-бързо развиващи се вериги супермаркети за търговия на дребно в нашата страна с повече от 200 обекта в повече от 42 населени места.


    Вход за потребители

    Слушай Форте радио он-лайн

    Хороскоп

    ВиК - Шумен ООД

    В и К - Шумен” ООД

    Още от Това е лично

    Мебелни магазини КЕДЪР - директен внос на кожена мека мебел

    Лично във Facebook

    
    Κατασκευή ιστοσελίδων
    joomla modules templates
    You are here: Home Това е лично Това е лично Светът е голям, но спасение за родното кино не дебне от никъде

    Приятели

    • Форте радио - силата да бъдеш информиран
    • Филмче.нет - сайт за филми и анимация
    • Лимонче с лед - блогът на Рошо
    • Българите в Австрия - блогът на списанието
    • Бела - онлайн издание
    • ШУМ.bg - newspaper online
    • Шумен City - Порталът на Шумен
    • Ventsislav's blog – блогът на Венци Сотиров

    Контакти

    Fortisimo.eu е проект на „Форте” ЕООД.

    • Адрес: Шумен, бул. „Велики Преслав” 47, ет. 5 
    • Телефон: 088 683 538 6
    • Email:  и
    • Реклама: 054 / 801 414, 0888 202 858, 0887 280 508, Факс: 054 / 801 414