Започвам да се страхувам от цифрите. Насън се стряскам вече. 2 не виждам. ‘Щото тази седмица на мода е 22.
Романтичният образ на учителката ми по математика от гимназията с разкрасено от шарените тебешири лице се появи изневиделица: „Ще те оставя на поправителен”.
Стига де!
Вече не съм ученичка. Уж усвоих основните уроци и на математиката, и на българския език и литературата. Ама пак продължавам нещо да не разбирам.
В главата ми се блъскат думи и цифри:
- икономически активните лица в България на възраст между 15 и 64 години са 3 441 500;
- през 2009 общият брой на заетите лица е 3 253 000;
- според НСИ безработните лица у нас са 238 000.
Или не разбирам или не мога да смятам. Или да препрочета „Мъртви души” на Гогол.
Професията безработен отдавна е популярна у нас. Тя се категоризира в две направления: социално слаби групи, които ги мързи да работят и храненици, които заработват туй-онуй чрез алъш-вериш.
Лошо няма.
Ама едните се хранят от данъците на всички държавни и недържавни служители. Втората категория пък укрива доходи. Лъжат всички държавни и попадащи под Кодекса на труда работещи.
Тук вече не моите, а сметките на държавата не излизат.
Ама съдейки по последните цифри – безработните в тая държава са най-малкият проблем. Нека смъкнат кожата на всички работещи. Нека ни белят бавно като лук.
Вчера ми напомниха още нещо. И фамилното издание на риалити формата Big Brother ме оцени като под средното ниво по доходи.
Омръзна ми.
Вече над 20 години участвам в социален експеримент, с неизвестен за мен режисьор.
Нещо има сбъркано в цялата работа. В нашата държава. Плаша се от цифрите, които ще прочета в началото на 2011 година.
За fortisimo.eu Светлана Крумова (снимка: ehow.com)
0 коментара