„Какво ще му правят на президента?“. Това ме попита вчера млада слушателка на радиото, в което работя. Момичето ме засипа с въпроси за чуждиците в българския език. Поинтересува се – толкова ли няма еквивалент на термини като импийчмънт, джипи, пиар, паркур икакво ли още не.
Попадайки често в ролята на отчаян бранител на постмодерния свят срещу защитниците на езика, нравите и традицията започнах като същински Петър Волгин да разяснявам, че нещата са по-различни. Обяснявах как споменатите думи са не просто думи, а цели термини, които надхвърлят съдържанието на думите, представляващи техен буквален превод. Примерно, казвам аз – пиар не е точно „връзки с обществеността“ , а нещо много повече. Колкото до това дето ще му правят на президента – ама то също е много повече от обикновено отстраняване.
Продължавам да философствам за произхода на този конституционен институт инпийчмънта. Обяснявам, че това е рядка и винаги тромава процедура за дирене на отговорност на особено високопоставени във властта хора и постепенно усетих, че ентусиазмът ми спада. Като ще да е толкова сложна и уникална тази процедура, би следвало да сме я записали с името й в Конституцията, нали?
Веднага отворих забравената книга, която мнозина четат усърдно тези дни и що да видя. Младата слушателка е права! Нито в чл.97, нито в чл.103 на Конституцията е употребен терминът импийчмънт. Там всичко си е на чист и ясен български език.
На същия език пише, че пълномощията на президента се прекратяват предсрочно единствено в хипотезата на държавна измяна или нарушение на конституцията. Това е преводът, който ни интересува сега. Само дето ми е трудно да си представя с какви еквилибристики десницата ще доказва наличието на тези хипотези в парламента. Значи на президента ще му правят импийчмънт, който не е много според правото. Тогава остава да му правят някакъв филологически импийчмънт. В превод от английски – ще му отправят обвинения или ще го дескридитират. Ей това, ще му правят на президента.
Докато разсъждавах над тезата чух, че многоуважаемият Иван Костов определи събраните 162 депутатски подписа, като „вот на недоверие“ към президента. Друга не конституционна постановка. Няма как пряко избран от народа орган на власт да получава вот на недоверие от законодателната власт.
Истината е, че става дума за слаба политика. Няма силна политика, която шикалкави около конституцията и закона и предпочита да си играе с филологията. Да използваш тромава конституционна процедура без основание си е чиста глупост, рушаща авторитета на институцията, която представляваш. Импийчмънт не е метафора и никога няма да бъде.
Като ще правите политика – можеше просто да излезете на площада и да му поискате оставката. Съберете два милиона и половина на улиците и му вземете оставката. Това е силна политика.
Какво ще му правят на президента ли? Вятър!
За fortisimo.eu – Иван Капралов (снимка: news-bg.com)
0 коментара