Фортисимо

Преди месеци съвсем обосновано развих теорията си, че административният натиск на непушачите върху пушачите е обречен на неуспех. По-късно злорадо се подигравах на внезапно омекналата пълна забрана за тютюнопушенето на обществени места. Днес с известна тъга признавам, че взех решение да откажа цигарите!

Не ме поздравявайте. Не ви ли стига, че отново се подчиних на пропагандата. Пак съм модерен според масовото съзнание. Доброволно сдадох поредния рубеж на личната си свобода.

Винаги съм гледал на цигарата си като на символ на свобода. В миналото, от това колко по-явно я запалвах можеше да се съди колко по-независим се чувствам. Да получа хотелска стая с неприбран пепелник беше признак, че пораствам. Когато подредих първия си собствен дом сложих на най-уютното место пепелник. Всъщност домът ми се стори уютен едва когато сложих пепелник. Заклет пушач съм и ще си остана такъв. Дори след като отказах цигарите.

Вчера една позната ми обясни, че отказала цигарите когато разбрала, че пристрастяването към тях се дължало на факта, че закача към всеки фас някакъв спомен. Някакво преживяване. След този самоанализ дамата просто започнала да откача цигарата от спомена и да си го подрежда в миналото по друг начин. Има нещо такова. В моя случай към цигарите съм закачил част от историята на личната си свобода.

Всъщност стигнах до тъпото решение да се откажа от тютюнопушенето точно когато от символ на свобода усетих заробващ ангажимент. През последната седмица се наложи три пъти да сменям марката и производителя.

Не просто вдигнахте цените, а дадохте възможност на търговците поетапно да скриват различните цигари. Това първо отне част от всекидневното ми удоволствие и второ ми докара главоболие и кашлица. Търпях ви номерата, но след като ми се наложи да обиколя три будки в неизвестност какво сега да пуша, усетих, че това се превръща в досаден ангажимент. Майната им на цигарите! Майната им и на непушачите, които ме докараха дотук.

Празнувайте победата на гадните си номера.

Искате ли да откажа и пиенето?

За fortisimo.eu – Иван Капралов