Фортисимо

Големият брат ги събира... Всички онези играчки, позабравени по рафтовете на детското му съзнание. Търсеше онова, което олицетворяваше живота около него. Проскубаната парцалена кукла, на която от яд плюеше в косите, след като беше отпил от чашата „щастие“.

Барбито, което много му напомняше за кориците на някое от неприличните списания; няколко песа, открити по време на една от среднощните му бунтарски разходки из гробищния парк; варианти на Кен... такъв под чехъл, такъв „бързо продажен“, както и Кен на конци... Достатъчно играчки, за да подреди „собствената си стая“. Стая, в която всеки може да се огледа.

Големият брат умее всичко. Събира, подрежда, разглобява, дели... Създава „блясък“, но и руши. Не изпуска да види как ли ще изглежда кученцето вързано, или как ли ще се почувства мишката заобиколена от котки и капанчета със заложено сиренце. Брадърът обича игричките, огънят и реките от сълзи. Когато кучето го ритат 10-сантиметрови токчета, той не спира да иска „Replay”, когато Кен не се отлепя от миглите на Барби – го затиска още повече към лицето й. Ако Барби е гола... оставя я на прозореца... там, накъдето гледат другите.

Големият брат отдавна не е „малко човече“. Умее да манипулира, да противопоставя и наглася. Ровенето из кофите за боклук му дава и най-големите находки, и най-високия рейтинг. Все пак, ако в къщата му всичко е подредено, бляскаво и перфектно... няма да се чудим и маяме какви са неговите чаршафи.

Големият брат обича всички малки човечета, защото в тях се крият ГОЛЕМИТЕ тайни. Много искат да го познават, защото дава блясък, макар отдолу да си целия в ръжда или прах. Някак си „тунингова“ играчките със своята игра. Когато тенекията лъщи, вътрешно си мисли, че е злато или платина. Когато камъкът краси, вярва си, че е диамант. Големият брат направи най-голямата къща с играчки най-жива. Защото всяка кукла олицетворява някакъв външен модел. Твърде познат, твърде наболял... твърде „семеен“.

Русата кукла Сашка (с окъсани сервитьорски дрешки) беше боксовата круша на един от приятелите му – комарджии. Когато я сложеше на витрината – видът й издаваше всичко. Поставяше я за назидание... може би. Очите й бяха поизтрити, косата оръфана... малко начупена, но и залепена с минутно лепило.

Чернокосото лаещо Барби, вървеше с кученцето „Послушко“, което непрестанно лижеше кръжащите й крачета. Куклата с лъскави дрехи на кухненския плод, беше точно под ножа на поморийското му другарче; голото Барби не спираше да стой на прозореца, въртящо механично зърна, а „детенцето й“ пееше „маленкая, маленкая“... Горкото ЖЪЛТО мъниче... Това в очите ти да се чете „такси“, не означава, че и като захвърлиш волана трябва да си „на поръчка“.

Мамината кукла от 60-те беше вързана за окепазен гларус, с катинар на човката.

Кукличката Ванеса пък носеше товара Цветелин на рафта си, докато Светлин не спираше да й свети в очичките, а парцалесата помежду им беше отдавна нацвъкана от мишките по мазите... а сега и паяците не я пропуснаха.

Подобно на псувните. Фестър пък беше с батерии и ако не биеше до „замръзване“, то разкрасяваше трупове.

Италинските герой пък много високо се опитваха да се катерят, но май имаше нещо у тях в стил „Made in China”. Брадърът, баткото или бацето води до пристрастяване... в единия случай. Или до смяна на канала, защото смръднята от къщата не би допуснал по никакъв начин и в собствения си дом... или до „Олеле, майко“!

Първият път когато се срещнах с Биг Бацето и неговото „фемили“ си казах: „ О, не! Не, не и не! Няма да се женя! Няма да се подредя така!!!“ и досега не са ме „наместили”, но вярвам, че точно това няма да ми се случи... Няма да съм боксова круша! Няма да съм слугиня! Никаква прашна кукла! Няма да съм разплодна крава или парцал за обувки, нито спонсор на комарджия... Няма да страдам от „жълта болест“ и да привличам всичко що е такси у дома си... Аз да не съм пиаца! Няма да търпя крякащи папагали... освен, ако не са „гостуващи“ и в златни клетки... Казах „гостуващи“, не „оставащи”. :)

Големият брат ми показа всичко онова, за което съм чувала от близки и приятелки. Напълни ми душата с боклук и мисля малко да се поразтоваря, пускайки си музиката на Браян Адамс или прехвърляйки се в света на „Море от любов“.

Неговото „фемили“ не е моето и няма да допусна да се „сродим“, нито пък ще стана играчка от „неговите модели“. Ще погледам още през прозореца на фамилната му къща, докато ми светне червената лампичка от зрително изтощение... Ама не сме се разбрали да ме наричаш „сестричке“ :)

За fortisimo.eu – Даниела Пенева