Алармата звъни най-неприятно в понеделник сутрин. Станах трудно. Кафето и работното време бяха единственият ми мотиватор. Механично включих телевизора, очаквайки данни от предходния изборен ден. Вместо таблици с проценти и диаграми видях Волен. Добро утро! Друг път.

Възпитавали са ме да уважавам хората, които срещам. Независимо дали са деца или възрастни, дали са бедни или богати, дали са ти близки или просто ги срещаш на улицата.

Оня ден една много готска лекарка, която ми следи разни състояния, каза че с единия крак вече съм в менопаузата. Менопауза! Нормално било за мен, имайки предвид някои неща, които минах през последните 4 – 5 години. А и долната граница много била паднала, тоз’ живот под стрес, ала бала.

„Вижте магията” гласеше плакатът, който ме посрещна на входа на книжарницата. Отворих вратата и видях цяла планина, подредена от илюстрованите издания на „Хари Потър и Философският камък” – първо по рода си. Взех книгата, която стоеше най-отгоре и в очите ми се наби вече намачкано ъгълче на хартиената обложка (така наречената dust jacket). Е, не бях първият, който я разлиства.