Това е от онези болки, за които докторите пишат в листите „неустановена”. Появява се често, отшумява и после пак се връща. За да напомни, че си жив, че трябва да спреш, да промениш нещо, да зарежеш друго, да се откажеш от трето.

„Ау, колко зле съм излязъл/а, изтрий снимката”, това е най-честият коментар на всеки модел към фотографа, бил той професионалист или не. Ако изключим наистина обективните фактори като светлина, режим на снимане, дебелина на кожата и цвят на пигмента, най-големият фото враг е нереалната представа, която имаме за себе си.

Когато снощи слушах новините за и около „самолетните приключения” на Волен Сидеров – започнах да си разсъждавам по няколко въпроса. Първо (и някак открояващо важно) ми се видя, че само пътуването му от София – Варна е отключило яростта на трима души.

Това е една история, за едно пътуване, в което няма значение крайната цел, а всичко останало. Началната точка бе хотел в София. Там се запознахме. Група българи, без обща цел, но с обща посока. Още тогава се намерихме. Хората, с които ще вървим по пътя. Дестинацията беше Брюксел. Долетяхме в неделя. Хармонията бе пълна и завършена.