Мога да остана буден, само за да слушам как дишаш

Печат

Мога да остана буден, само за да слушам как дишашКогато се опитваш да разказваш за сватбата на твои приятели е доста трудно да направиш това с малко думи.

Познавам булката от много дълго време, може би 7 години. В училищния период тя беше приятелка на моя приятелка. По-късно двете станаха състудентки и съквартирантки. Освен нейна, булката стана и моя приятелка. Така, попадайки около мен, споделяйки като всички нормални хора, аз чувах от устата на Ивелина това-онова за бъдещия младоженец. За него тя разказваше още преди да е станала студентка. Аз изобщо не знаех кой е този…. Анатоли, но винаги усещах ентусиазма, с който тя говореше за него.

Мога да остана буден, само за да слушам как дишаш

Е, понеже не бях студентка в София, пропуснах доста събития от живота на двамата като неженена двойка. Чувах разни неща от останалите ни приятели, от Ив също, разбира се, когато се прибереше, защото имаше периоди, в които не я виждах с месеци. Много работеше и не се връщаше. Но явно поддържаше връзката си с Тони.

И така, спомням си, миналата година по това време й готвехме изпращане. Отиваше при Тони в Швейцария, тъй като неговата работа изискваше той да е там. Тя беше готова да го последва навсякъде по света.

Мога да остана буден, само за да слушам как дишаш

Между всичките сълзи, пожелания и обещания , че ще се върнат и ще се оженят тук в България, тя ми каза: „Знаеш ли, винаги съм усещала, че той е единственият!”

Всъщност стана така, че той се върна в България дори преди тя да литне за Швейцария. И така отново си живееха в София, прибираха се за малко и пак си заминаваха.

Мога да остана буден, само за да слушам как дишаш

Кафета, събирания, празници, и постепенно Тони не беше вече само гаджето на Ив, и момчето, за което слушах в разказите й, а един напълно реален човек и приятел.

През декември се случи нещо, за което всички предполагахме много отдавна, че ще стане. Когато се върнаха за Коледните и Новогодишните празници двамата ни зарадваха с новината, че са се сгодили. Всъщност аз с точност не знам кога, защото както винаги все нещо изоставам с новините. Но когато разбрах, в същия този момент в главата ми отново прозвучаха думите й „Знаеш ли, винаги съм усещала, че е единственият!” И вътрешно изпитах едно лично задоволство. Значи това, за което говорят, че усещаш като срещнеш „човека”, беше истина.

Мога да остана буден, само за да слушам как дишаш

Вече бяха сгодени. Сега трябваше да има и дата на сватбата. Но кога? В началото се спрягаха месеци като юни, септември, октомври. Но в крайна сметка датата бе избрана. Беше 21.08.2010г.

И тъй като двамата живеят и работят в София, виновници за невероятната им сватба, тук в Шумен, бяха техните родители. Наистина, сватовете се бяха сработили в страхотен екип. Организацията беше на много високо ниво.

Мога да остана буден, само за да слушам как дишаш

И докато ние си мислехме кога най-накрая ще дойде 21 август, датата така изведнъж си дойде.

Дойде и часът, в който се събрахме в дома на булката, за да я пазим. Трябваше и да я продаваме! Голямо пазене, голямо продаване беше. Но нашите момчета държаха фронта. Сестрата на булката измъкваше колкото може от щедрите сватбари, все пак бяха дошли да вземат сестра й.

Мога да остана буден, само за да слушам как дишаш

И я взеха. После се извиха буйни хора пред бащиния дом на младоженката. Желания от кумовете, които бяха изпълнени, защото щом са я взели, имат право.

Мога да остана буден, само за да слушам как дишаш

Дойде ред и да подпишат. В ритуалната зала на Младежкия дом Ивелина Иванова и Анатоли Пешев официално станаха семейство Пешеви. Пред погледите на всички поканени на тяхната сватба, те си казаха „ДА” и си размениха пръстените.

Мога да остана буден, само за да слушам как дишаш

Последва фотосесия за тях и ободряващи напитки за нашата компания. Един час, от който не помня много. И след който се отправихме към ресторант „Чифлика”.

Масите бяха подредени и почти всички гости бяха вече вътре в очакване на младоженците.

Мога да остана буден, само за да слушам как дишаш

И те дойдоха. Минаха под трицветни лентички, ядоха питка, пиха вино, трошиха чаши и разплакваха гости от умиление с отношението си един към друг и любовта, сияеща в очите им.

Танци, хора, песни, любов, приятелство, семейство. Това са думите, с които най-кратко се описва сватбата на Ивелина и Анатоли Пешеви. Останалото е лично :)

За fortisimo.eu с младоженците яде, пи и се весели Меги Йорданова

Twitter
 

1 коментара

  1. И ние бяхме,ядохме,пихме и много,много се веселихме.

Добавете коментар