Спомням си като вчера този ден, а бе преди 3 години. Очаквах с нетърпение да настъпи месец март. Бях бременна в деветия месец. И след цялото притеснение около бременността и здравословните проблеми, които имах, влизайки в последните 30 дни, сякаш всичко ми олекна.

Противно на много майки, които казват, че не могат да понесат тежестта на корема в последните дни преди раждането, аз се чувствах страхотно.

Излизах, разхождах се, не се спирах да си почина дори на обяд. Майчетата, които са преживяли тази еуфория, ме разбират прекрасно. Едновременно със страха от неизвестното, което те очаква, нямаш търпение да видиш мъничето. Най-сладка от всичко е може би подготовката на дрешките, които ще са необходими за родилния дом. Спомням си как грижливо ги изпрах, изгладих и подредих. У дома ухаеше на бебе, още преди то да се бе появило. Напук на очакванията ми в деветия нямах нито киселини, нито тежест в корема, нито болка.

Чувала съм, че е трудно да спиш – заради ритничетата по корема. Аз нямах такива проблеми, защото бебето спеше когато и аз си почивах. Последните дни преди раждането се наслушах на съвети, на поучения как точно да родя, да си сложа ли обезболяваща упойка, как да дишам, какво да ям.

Признавам си, до едно време се опитвах да събирам мнения от всички страни, но после си казах: „Край”. Спрях да слушам всички и се опитвах да се настроя позитивно. И мисля, че това беше успешната формула. Казах си, че всичко ще бъде наред и така беше. Единственото ми притеснение бе, че няма да разбера кога ще започне раждането. Как протече то… ще ви разкажа скоро.

За fortisimo.eu – Кремена Маринова (снимка: 9m-bg.com)