Ирен Леви: Всички порастваме, вместо да помъдреем

Печат

Ирен Леви: Всички порастваме, вместо да помъдреемКрасива, нестандартна и магнетична. Завършила е журналистика. Първите й изяви са в радио, но истински популярна и обичана я прави телевизията. Всъщност тя сама прави себе си такава, защото има най-очарователната усмивка, мек глас, премерен тон и закачливи очи…

Ако се питате кой е дал началото на веселите странни синоптични прогнози – тя го направи в Нова ТВ. В „Добро утро” на БНТ, в рубриката „Зад паравана” разсмиваше с нетрадиционни съвети, например как да си затвориш смях в буркани… А в "Небивалици – приказки за пораснали деца", излъчвани по bTV, разказваше за реално съществуващи причудливи неща – странни факти, необикновени хора и събития. В „Голите ангели” показваше еротиката във всичките й измерения, без следа от пошлост.

Сега Ирен Леви е сценарист и пише поезия и проза. Има една издадена книга „Голото плашило” и други написани, но неиздадени.

И най-важното, Ирен е майка на две дъщери и обичана жена (съпругът й е известния български фотограф и продуцент Васил Къркеланов).

Нели Русева: Здравей, Ирен! С какво замени телевизията в последните години?

Ирен Леви: Снимам документални филми, пиша, отгледах две чудесни феи и... мисля – или поне се опитвам. :)

Нели Русева: Липсва ли ти телевизията? Кой е най-хубавият, най-топлият ти спомен от работата в телевизията?

Ирен Леви: Понякога ми липсва. Но „онази“ телевизия. Тя ме научи на наблюдателност, прецизност, артикулация, точност, усет. Аз се чувствам като рибка във вода на екрана. Обичам камерите. Обичам живия ефир, това, че нещо се случва, най-много обичам общуването с интересни хора. Но интересните хора мога да ги поканя на кафе и сега. Никой не ми е отказал разговор. Аз „колекционирам“ хора – мисли, души, после, ако не на екран, ги вкарвам във филм или в текст.
А най-хубавият спомен? Знам ли... Ще ти разкажа един смешен. Получихме писмо в Нова телевизия, надписано с разкривен почерк и прекъсваща химикалка: „До директора“. Директорът изобщо не беше в тази сграда и един колега го отвори. Пишеше: „Махнете от екран лудите Богдана и Леви. Искаме нормалната Цвети да казва времето...“ следваха доста възмущения по повод нетрадиционното представяне на прогнозата и завършваше с подпис „Жените от ул. „Граф Игнатиев“. Богдана Бонева (сега Трифонова – един от най-красивите гласове в БГ радио) и аз правехме нетрадиционно прогнозата. Помня един текст на Боги: „Днес температурите паднаха и много лошо се удариха”. Е, ние двете още избягваме „Граф Игнатиев“ :)

Ирен Леви: Всички порастваме, вместо да помъдреем

Нели Русева: Твоето присъствие на екран носеше едно прекрасно послание (това е мое мнение), че един водещ може да завладява с култура, с интелект, с нежност, с изключително чаровно присъствие, вместо с агресия и нескрито любопитство към гостите си. Ще се върнеш ли някой ден в телевизията?

Ирен Леви: Никога не се знае какво ще направим, нали? Но първо телевизията трябва да се върне в мен – да успея отново да се „видя“ в нея. Понякога снимам някои неща, озвучавам реклами или филми, но под нищо телевизионно не мога да се подпиша в момента.

Нели Русева: Четох някъде, че си искала да станеш лекар, съжаляваш ли, че не стана?

Ирен Леви: Почти всеки ден съжалявам. Но аз имам много романтична представа за тази професия. Уважавам и се възхищавам от цялата си душа на добрия лекар. Той е онзи, който никога не можеш да забравиш. Д-р Пенушлиев, завеждащ детското хирургично отделение в „Пирогов“ спаси малката ми дъщеря, когато тя беше на година и половина. На колко други деца е помогнал също! Какво ли е усещането да си спасил човешки живот днес и утре пак да ти предстои това?! Телевизията до голяма степен е суета. Малко хора осъзнават, че са там, не за да се покажат, а за да изпратят послание. Думите, енергиите, вибрациите също променят света.

Ирен Леви: Всички порастваме, вместо да помъдреем

Нели Русева: Излъчваш позитивизъм, спокойствие, хармония. Защо хората си крещят, защо са толкова агресивни в днешно време?

Ирен Леви: Има хора, които носят мир в себе си. И такива, които носят вражда. Мисля, че така се раждаме. Но ако сме честни, трябва да отчетем и факта, че животът в България, в момента не е лек. Има хора, които наистина живеят трудно. Не можем да очакваме да са блажено усмихнати.

Нели Русева: Коя е най-голямата небивалица в живота ти, която искаш отново и отново да се повтори?

Ирен Леви: Докато снимахме „Небивалици“ срещнах най-пъстрите хора, те имаха необичайни представи, своя лична неповторима философия. Показаха колко цветен е светът. Всеки от тях беше една картина. Иска ми се да направя компилация от най-силните образи и да я пусна под някаква форма. Толкова зареждащи са, така необичайни и едновременно с това – напълно реални.

Нели Русева: Съпругът ти Васил Къркеланов работи с много красиви модели, ревнива ли си?

Ирен Леви: Не. :)

Нели Русева: А ти си изключително красива, той ревнува ли те?

Ирен Леви: Да. :)

Нели Русева: Как се пази любовта в този агресивен свят?

Ирен Леви: Не знам. Мисля, че допускаме грешката да пазим човека, когото обичаме, а не Любовта. Да си опазваш човек е глупаво. Аз искам да опазя любовта. Т.е. душата си. Ако душата ми е опазена, тя винаги ще знае как да разпознае любовта. И ще я имам. Независимо от формата.

Ирен Леви: Всички порастваме, вместо да помъдреем

Нели Русева: Имаш две момичета, Ирен, какво мечтаеш за тях?

Ирен Леви: Те са чудесни, игриви, мъдри феи. Мечтая да бъдат космополити, да видят и опознаят света. А след това да успеят да опознаят и себе си. Да помнят въпросите, които са ми задавали преди да навършат 4 години (уникални са) и да намерят отговорите, които аз не успях да им дам. Мечтая също да срещнат по пътя си хората, с които ще се заслужават взаимно. Много е важно не само къде си, а и кого срещаш по пътя си.

Нели Русева: Какво от това, което ти си научила от твоите родители, искаш непременно да предадеш на твоите деца?

Ирен Леви: Урокът за любовта. Любовта няма никаква граница. Тя може да ни накара да направим привидно немислимото.

Нели Русева: Родена си на 1 юни, умееш ли да се радваш на живота по детски?

Ирен Леви: Ставам дете все повече, с всеки изминал ден.

Нели Русева: Порасна ли достатъчно, за да спреш да мечтаеш?

Ирен Леви: Мечтите ми стават все по-смели.

Ирен Леви: Всички порастваме, вместо да помъдреем

Нели Русева: Къде те водят мечтите ти?

Ирен Леви: Ето това е въпросът, който смятам да си задавам всяка вечер, докато успея да си отговоря. Благодаря ти много! :)

Нели Русева: Какво наистина те усмихва и ти топли сърцето?

Ирен Леви: Споменът за майка ми. Тя беше най-прекрасната.

Нели Русева: От какво те заболява най-много?

Ирен Леви: От мисълта, че Никога повече няма да я прегърна.

Нели Русева: Има ли време, място, чувство, нещо което да ти липсва?

Ирен Леви: От време навреме се връща един скъп спомен. Аз съм на 4 години, топла вечер е, имам червено сабо, преди малко съм яла ягодов сладолед, още ухае на ягоди, чувам морето, майка ми и баща ми са до мен, говорят си, брат ми е бебе, спи, в Куба сме. Това е един от любимите ми спомени.

Нели Русева: Има ли нещо, което не можеш да простиш?

Ирен Леви: Да, не съм достигнала нивото, в което мога да прощавам всичко. Най-малко прощавам на себе си. Другите имат повече шанс.

Нели Русева: Къде се криеш от динамиката на ежедневието ни, как се зареждаш?

Ирен Леви: Пиша. Това е любимото ми занимание. Така се озовавам където си искам, с когото си искам и то веднага. Това е най-далечното място. Тревожно и възхитително би ми било да живея с писател. Знам, че там, където той може да стигне, не би могъл да бъде последван.

Нели Русева: Споделяш ли мнението, че ние българите сме гениални, много по-талантливи от другите народи?

Ирен Леви: Аз не деля хората на народи. Светът е малък, а ние го делим на още по-малки части. Все сме в някакви отбори. И водим битките им, въпреки че не са нашите битки. Забравяме онова, което сме мислили, когато сме били деца – колко е хубаво да си играеш с детето от другия блок, нищо, че не живее в твоя. Ромео и Жулиета биха забравили как няма значение дали са Капулети или Монтеки и колко по-важна е любовта, затова умират „навреме“. Нещастен е този свят, защото всички порастваме, вместо да помъдреем... Не, българинът не е по-гениален, нито по-талантлив. Нито по-малко.

Ирен Леви: Всички порастваме, вместо да помъдреем

Нели Русева: Отлагаш ли нещо за утре, за някога…?

Ирен Леви: Вече не. Ако зависи от мен. И така е много по-хубаво. Понякога утре не се случва никога. А някога – съвсем никога не се случва. За това се разказва в последния ми текст. За едни хора, които не могат да умрат, защото все са отлагали живота си.

Нели Русева: Къде е книгата „Хмутовете”? Какво е хмут?

Ирен Леви: Книгата „Хмутовете“ е в моето шкафче. То не е книга, по-скоро е текст. А също – в шкафчето и компютрите на приятелите ми. Някои ми цитират пасажи и аз се забавлявам, докато се сетя, че са от моята история за хмутовете. Това е много весела „книга“. Много позитивна. Светла. Но е за възрастни, въпреки, че не е забранена за деца. „Хмут е нещо, което мърда, но не от вятъра“. Би станал чудесен куклен театър от тези текстове. Но нали някой трябва да си направи среща с шефа на куклен театър, а не че не познавам този някой и не че не знам телефона на директора... Безнадеждна съм. Имам много енергия да пиша и никаква да разпространявам написаното. Стихосбирката, която излезе – „Голото плашило“, я „организираха“ приятели, аз държах стиховете 10 години в шкафчето си.

Нели Русева: Пишеш ли стихове още?

Ирен Леви: Не. Но прозата ми е някак поетична.

Нели Русева: Ирен, как да си затворим смях в буркани? :)))

Ирен Леви: Всички порастваме, вместо да помъдреем

Ирен Леви: Взимате буркан. Измивате го добре. Оставяте го да изсъхне. Опитвате се да се засмеете. Не ви се получава, естествено, що за тъпотия. И като си дадете сметка какво правите, започвате да се смеете наистина. После затваряте буркана. Оставяте го някъде. Всеки път, когато го видите, се сещате и започвате да се смеете. Това е.

Нели Русева: Преди години зрителите те видяха най-напред в Нова ТВ с прогнозата за времето. Каква прогноза за „времето” би направила днес, Ирен?

Ирен Леви: Времето винаги ще е чудесно. Облаци, слънце, вятър – това са подробности. Най-важно е да имаш чадър, слънчева шапка и прегръдка. Ако забравиш чадъра и шапката, само прегръдка пак би свършила работа :)

За fortisimo.eu – Нели Русева


ГОЛОТО ПЛАШИЛО

Съблякоха плашилото.
И стана кръст.
Придойдоха души да се молят.
Облякоха кръста и стана плашило.
Душите избягаха.
Съблякох си роклята.
Придойдоха тела да ме молят.
Разтворих ръце.
Заприличах на кръст.
И избягаха.

Twitter
 

0 коментара

    Добавете коментар