Винаги се вълнувам много, когато представям някой мой близък приятел, независимо от повода. Николина е от хората, които ако видиш веднъж – никога няма да забравиш. Тя ще те усмихне за нещо дребно, ще те просълзи за нещо голямо и прекрасно, но няма да те остави безучастен.

Повод за сегашната ни среща е участието й на Дванадесетото Пражко квадриенале (PQ) за сценография и театрално пространство, най-голямото световно събитие в областта на сценографията. То се провежда веднъж на 4 години в Република Чехия, от 16 до 26 юни 2011 г. Над 40 000 посетители от цял свят се очаква да посетят изложението, като Прага ще се превърне в център на световния пърформънс за цели 11 дни.

Предстоящото издание на PQ ще бъде нещо много повече от традиционното състезателно световно изложение за сценография, в което ще участват рекорден брой страни – 64.

Нели Русева: Здравей, Ники! Заминаваш на дванадесетото пражко квадриенале (PQ) 2011 най-голямото световно събитие за сценография и театрално пространство. Как получи тази номинация?

Николина Костова-Богданова: Миналата година по инициатива на СБХ бе проведена обща изложба на сценографите в България, събитие, което не се бе случвало от близо 8 години насам. На база на представеното в тази експозиция, от куратора Весела Статкова са селектирани 32 автори измежду активно работещите сценографи и костюмографи от българската театрална сцена. Те ще представят работата си в общата българска експозиция.
Селекцията за участие в раздел Екстремен Костюм се провежда от жури в Прага начело с куратора Симона Рибакова. Екстремен Костюм е нов, амбициозен проект в Пражкото Квадриaнале и участието на двама български автори още в първото издание на този проект е... събитие и повод за гордост на национално ниво :)

Нели Русева: На квадриеналето в Прага двама души сте селектирани, за да представите България в изложбата „ЕКСТРЕМЕН КОСТЮМ”. Би ли споделила какво е участието на държавата или тя просто ще сподели само вашия успех?

Николина Костова-Богданова: Бих направила едно донякъде произволно сравнение, сравнявайки Пражкото Квадриенале със Световното първенство по футбол. Mащабът и значимостта на тези две събития са съпоставими и участието в тях е с еднаква важност по отношение на националното ни самочувствие или по-скоро би трябвало да е еднакво важно. Както и Световното по футбол така и това се провежда веднъж на 4-ри години, има състезателен характер, зрелищно е и изпълнено с вълнуващи моменти, дръзки, красиви и провокативни картини. Освен това и в едното и в другото има участници, чието възнаграждение за труда им е шестцифрена сума. Иля Кабаков например е един от най-скъпо продаващите творбите си живи художници, неговата картина "Бръмбар" е продадена на търг на Phillips de Pury & Co за 6 млн. долара. Той е визуален артист работещ, както в сферата на фигуративната живопис, така и на инсталацията и ще бъде представен в „ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ: ИНТИМНОСТ И СПЕКТАКЪЛ“ – една интерактивна изложба на открито, в центъра на квадриеналето.
Очаква се, държавата да се развълнува и да се включи активно в подготовката на българското участие в това значимо, световно събитие… и да се опита да го облекчи и подпомогне организационно и финансово или поне да се опита максимално да го популяризира на национално ниво. Да, това се очаква от държавата, но ето какво се случва в реалността и то се разминава с очакванията: Българският павилион до момента струва над 50 000 лева и е финансиран изцяло и само от частни спонсори и партньори. Четири екипа и десетки доброволци са дали безвъзмездно времето и труда си, за да направят участието на България в PQ 2011 възможно и адекватно на високите изисквания на този световен форум. Всички екипи по изграждането на павилиона както и участниците отиват изцяло на собствени разноски. България ще присъства на това събитие, благодарение на активните действия на куратора Весела Статкова и нейния екип от ентусиасти-доброволци. Приносът на Министерство на културата е само 340 евро – таксата за участие в квадриеналето. Ето такива са фактите...

Нели Русева: Носител си на „Аскеер” 2008 за сценография и костюми, за постановката „Макбет”. Смяташ ли че трудът на хората, които се занимават със сценография и костюми все повече ще бъде забелязван?

Николина Костова-Богданова: Всеки артист, независимо дали е актьор, режисьор, композитор, драматург или дизайнер търси изява и признание за работата си. Театърът, като синтетично изкуство дава поле за творчество на различни автори и обединява изкуството им в създаването на едно представление. Разглеждана поотделно, работата на всеки носи почерка на автора си и е значима сама по себе си, но пълният й смисъл и дълбочина се виждат единствено в цялото – представлението. Работата на всеки, обслужва целите на представлението и в този смисъл в един театрален екип няма маловажни участници. Важни са всички и са с еднаква отговорност към работата си и към спектакъла. Небрежното, неангажирано отношение, както и свръх амбициозното желание да изпъкнеш на всяка цена, да "блеснеш" пред останалите в екипа са еднакво подривни спрямо целите на представлението. Разбира се, основната идея и посоките в един спектакъл по правило се задават от режисьора. Той поставя акцентите, обединява елементите на цялото, движи процеса. Добре е работата на дизайнера да бъде забелязвана, разбира се, но ако само тя се забелязва в едно представление и се говори само за костюмите или сценографията на излизане от театъра, значи някой не си е свършил работата.

Нели Русева: Може ли да се каже, че вие, които се грижите за сцената и костюмите на актьорите, сте ощетени?

Николина Костова-Богданова: Хората, които се грижат за сцената и костюмите в театъра са реквизитори, гардеробиери, сценични работници, осветители, майсторите по ателиетата, художник-изпълнителите изобщо всички технически служби, и разбира се дизайнерите. От всички изброени най-малко са ощетени дизайнерите. Те, освен финансовата мотивация (макар, че често това не е мотивация а по-скоро утеха, ха-ха) имат друга много по-голяма мотивация - личната изява и творческия процес, в който са въвлечени по собствено желание. Докато останалите за работата си получават малки месечни възнаграждения и понякога, като поощрение, благодарността и признателността на дизайнера и режисьора и... само това.

Нели Русева: Работата ми като звукорежисьор в радио ми дава примери, че по-често човекът зад пулта остава недооценен, спрямо тази на водещия пред микрофона. И трябва вдъхновение, за да работиш интересно и различно. Теб какво те вдъхновява?

Николина Костова-Богданова: За работата ми ме вдъхновява само... работата, защото творческата работа може да бъде само вдъхновяваща и вдъхновена и никаква друга. Тя може да е съпътствана също от други чувства и емоции, но вдъхновението е задължително. Признанието е само екстра към всичко това и не може да служи за цел или вдъхновение само по себе си.

Нели Русева: Кой те намери за „Аз, душата”, как се прави костюм за такова представление? Лудост, мечта или много чувства?

Николина Костова-Богданова: Откри ме актрисата Десислава Минчева през лятото на 2007 г., не и беше много трудно, защото по това време работехме заедно по "Макбет" в Родопски Драматичен Театър в Смолян. Каза, че е впечатлена от работата ми за "Макбет" и ме запозна с съпруга си, режисьора Петър Тодоров, който тогава подготвяше нов проект и ме покани да работим заедно. Работата с талантливи хора с интересен текст и толерантни екипни отношения предоставящи свобода за творчество винаги са изкушаващи.Така, че се съгласих веднага, въпреки, че предложението дойде в момент, когато само след 3 месеца очаквах да родя втората си дъщеря – Вера. Започнах работа незабавно и през февруари 2008 бе премиерата на „Аз, Душата”.

Нели Русева: За всички нас, които не сме гледали представлението „Аз, душата”, защо да го гледаме – каква изненада има за очите и ушите ни?

Николина Костова-Богданова: Каква е изненадата?... Едно представление винаги може да крие изненада дори, когато текста е много познат и популярен а в случая с "Аз, Душата". Текстът е авторски, режисьорът е автор на пиесата и в нея споделя някои много лични духовни преживявания и прозрения. Това от една страна. От друга страна, представлението е моноспектакъл, монолог на една освободила се от тялото човешка душа, споделяща с публиката своите терзания, търсения, стремежи, свръх очаквания и намерения. Тя минава през различни душевни състояния, взима крайни и противоречиви решения... Всичко това трябва да бъде визуално илюстрирано чрез костюма, без да се напуща сцената за преобличане. Изненадата се крие и в костюма и в актрисата и в една много специална кукла, създадена от Хана Шварц.

Нели Русева: Ники, как ще пътува твоят костюм до Прага? Разбрах, че се събира в един куфар, макар и по-голям…

Николина Костова-Богданова: Да интересното при този костюм е и във факта че въпреки обема си – около 1.60 м в диаметър, може да бъде побран и пренесен в куфар със стандартни размери, закупен от магазина и то така, че да не се деформира. Това е заради специалния кринолин, който измислих и който направихме заедно с моя съпруг. Историята на този костюм е любопитна и с това че е изпълнен в две различни ателиета отдалечени на около 500 км едно от друго, ателието на Рада Михайлова в Смолян и ателието на Антония Иванова във Варна. Освен това някои специфични и особено важни детайли от костюма аз винаги правя сама.
Костюмът ми ще бъде представен в раздел Екстремен Костюм със видеофилм, а не в материал. Това е така, заради специфичните трансформации и специални ефекти в него, които го правят "екстремен", но не могат да бъдат демонстрирани върху манекен в изложбено пространство. Видеото, което ще представя е авторско, заснето от мен в техниката стоп моушън. Благодарна съм на моите приятели Светлана Кюркчиева и Виктор Петков, затова че ми помогнаха да осъществя този видеопроект.

Нели Русева: 11 дни в един град, какво очакваш от този „Сценофест”?

Николина Костова-Богданова: Зрелища, визуални пиршества,пълно зареждане на батериите!

Нели Русева: Един театрален костюм много ли трябва да показва или малко?

Николина Костова-Богданова: Достатъчно.

Нели Русева: Моля те кажи по няколко думи за Ромео Кастелучи и Йозеф Надж – творци от световна величина, които ще вземат участие в тазгодишното PQ?

Николина Костова-Богданова: Едва ли мога да кажа за тях нещо, което да не е казано вече, да не е суперлатив и да не е клише, затова е по-добре да си послужа с цитати.

Ромео Кастелучи е актьор, продуцент, автор и визуален артист обявен от критиката за “най-дръзкия и изобретателен създател на образи в съвременния театър”. Това е част от анонса към представлението „Хей, момиче” с което гостува на миналогодишния фестивал „Варненско лято”

"Хей момиче" на Кастелучи, гостувал на Варненско Лято 2010

Ето един цитат от Йозеф Надж, взет от разговора му с Елена Дякова, „Новая газета”.

"Живеем в епоха на пълна упойка. Тя отнема смислите. Целта й е да направи така, че хората да се занимават с всичко друго, само не с важното. За мен театърът е форма на съпротива. В тази „черна дупка” можеш да се окопаеш и да защитаваш докрай чистите форми и личния си подход към света."

Йозеф Надж е френски балетист, хореограф и визуален артист от унгарски произход.

От спектакъла на Йозеф Надж "Шери-бренди"

Нели Русева: Смяташ ли, че ние българите не умеем да ценим талантите си?

Николина Костова-Богданова: Трудно е да отговоря еднозначно… Определено сме народ, който се отнася критично към талантите си, особено към самопровъзгласилите се за такива. Често пък талантите ни не ценят достатъчно талантите си, а все чакат някой друг да го направи. Не се стремят към себедоказване а се свиват самосъжалително в черупките си и съвсем бездарно пропиляват времето и талантите си...Каква дума ТАЛАНТ – златна паричка, как да не я цениш я колко неща можеш да си купиш с нея, да заживееш по-добре?!.

Успех на Николина на дванадесетото PQ 2011!

Ние останалите българи, нека направим като държавата – не можем да участваме с нещо, но нека се порадваме на успехите на талантите си. Ако можем поне да се порадваме, защото български таланти имаме безкрайно много!

За fortisimo.eu – Нели Русева