Ивайло не крие своите пристрастия към руската култура и душевност. Смята, че е голяма политическа грешка занемаряването на отношенията ни с Русия. През тази година той сключи брак с любимата си Марина, която живее в Петербург. Среща я в Интернет.

Връзката им е трудна – предвид разстоянието, което ги дели, но само за това… Предстои нещата да се променят и те скоро да бъдат заедно, въпрос на уреждане на документи. Поисках тази среща-разговор с Иво, за да сподели усещанията си от допира с руската култура, да разкаже впечатленията, които е оставила Русия в сърцето му и сподели любовта си към Марина…

Нели Русева: Здравей, Ивайло! Преди години се питахме как ще стигнем американците и май не успяхме :). Как ще ги стигнем руснаците?

Ивайло Цанков: Чисто икономически е несериозно да говорим изобщо за стигане на руснаците. Няма база за сравнение с България, имайки предвид неизчерпаемите ресурси на руската страна. Що се отнася до културата, знаем че те са едни от лидерите в света и пак нямат стигане. Имайки предвид и нашата история, това е обяснимо. В чисто социален план пак са решили нещата доста по-добре от нас. Аз мога да говоря само за Петербург и мога да кажа, че там стандартът е друг и заплатите са в пъти по-големи от България. Така че има много да ги гоним, за да ги стигнем, но и те няма да стоят на едно място ;)

Нели Русева: Днес ние не уважаваме нито талантите, нито историята си. Смяташ ли, че руснаците повече уважават талантите и авторитетите си, историята си?

Ивайло Цанков: Да, смятам, че е така. Те ценят повече талантливите и известните личности от историята си, учените, музикантите и актьорите си. Дори при тях сега върви такава политика, да се увеличават социалните придобивки на такива хора, които славят страната им. Разбира се, имат и ресурси, но и народопсихологията им е друга.

Нели Русева: Има ли при тях такова незачитане на институциите и на хората, които са избрани да водят държавата, има ли недоверие към политическата власт – както у нас?

Ивайло Цанков: Там също има подобни скандали както у нас, но не в такава степен. Най-уважавана там е президентската институция. Разбира се, и там има недоверие и корупция, но обикновените руснаци не са така забравени от държавата си.

Нели Русева: Има ли гражданско общество в Русия?

Ивайло Цанков: При тях също няма кой знае колко добре развито гражданско общество, те също трудно излизат на улицата и защитават правата си. И там не е раят на земята и има за какво да се борят и да си търсят правата, но положението не е толкова болезнено като у нас. Има и потискане на независимата журналистика, имаше и показни убийства на журналисти… Социалният статус на средностатистическия руснак обаче е по-добър. Но като цяло ние сме по-примирени от тях, те не биха изтърпели това, което на българина се налага да изтърпява.

Нели Русева: Все още ли сме братя с руснаците, или вече сме далечни братовчеди?

Ивайло Цанков: В момента сме далечни братовчеди. Икономическите ни връзки са сведени до нула и се изразяват в един внос на газ и нефт от Русия, а няма никакъв износ от България. Останал съм с впечатлението, че България не се рекламира достатъчно в Русия, дори консулствата ни там са доста пасивни и го няма този ентусиазъм в работата им... А има какво да научим и да получим от руснаците.

Нели Русева: Чувал ли си, че не са далеч годините, в които Русия ще се разпадне? Не помня точно дали не беше предсказание на Ванга…

Ивайло Цанков: Това не съм чувал, но знам, че Ванга е много тачена и уважавана там, може би дори повече отколкото у нас. Почти всеки месец руснаците излъчват предавания за нея по големите телевизионни канали. И това, което съм чувал е, че точно за Русия Ванга казва, че ще стане водеща държава в света, а Петербург ще е световната столица… това може да се провери :)

Нели Русева: Казват за българите, или ние сами си го казваме, че сме гостоприемни, сърдечни, отворени към непознати хора? Вярно ли е това за нас, и важи ли за руснаците?

Ивайло Цанков: Да, вярно е за тях. За тях много повече. Те са много гостоприемни, позитивни, отворени са дори към непознати хора, душите им са толкова широко скроени и необятни, колкото е и тяхната държава. И при нас го имаше това, но като че ли в последните години доста се промени, променихме се ние като душевност…

Нели Русева: Трудолюбив народ ли са?

Ивайло Цанков: Дали са трудолюбиви не знам, но са далновидни и строят вместо да събарят. Иначе не сме кой знае колко различни по отношение на труда.

Нели Русева: Какво тотално ни различава, какво са те, а ние никога няма да бъдем?

Ивайло Цанков: Тоталното различие с нас е техният манталитет на имперска държава, на велика сила. Те са широко скроени, липсва нашата дребнавост, ежедневна злоба, няма песимизъм. Те живеят с мисълта, че са велика сила, нещо за което може да им се завиди:) Много ми се иска някой ден и ние българите да бъдем такива!

Нели Русева: Ако си представим, че сега заминаваш с еднопосочен билет, какво би искал да оставиш тук и да забравиш?

Ивайло Цанков: Точно това, за което си говорихме преди малко. Негативното отношение на хората към себеподобните си, завистта, злобата, дребнавостта. Но и аз съм българин и едва ли ще мога да оставя всичко, което не харесвам.

Нели Русева: Какво ще вземеш с теб, нещо без което не можеш?

Ивайло Цанков: Не знам… освен личните ми вещи, брачната си халка и добро настроение, друго няма да взема. Ще занеса българско вино, непременно :)

Не искам да вземам нищо, предпочитам да оставя всичко старо тук и да започна на чисто… Носталгия и сантимент винаги ще има, но не искам да усложнявам това с вещи и стари чувства. В Русия няма толкова българи, колкото в другите държави. Там не можеш да срещнеш българин на всяка крачка и да си побъбриш с него…

Нели Русева: Сега заминаваш, но нямаш планове да останеш завинаги. Ако пожелаеш да се върнеш – твоята съпруга ще те последва ли?

Ивайло Цанков: Да, така смятам. Аз не мисля да живея постоянно, където и да е, дори в Русия. Отивам при съпругата си, но ние имаме и други планове. И аз искам да я доведа тук, и тя го иска. Родена е в Кавказ, осетинка е. От много години живее в Петербург, което е на хиляди километри от семейството й, от родния й град. Обиколила е почти целия свят и е космополит по душа. Беше и в България, въпреки сезона, в който тя беше тук, с калта, мръсния сняг и не много приятните гледки по улиците, тук й хареса. Обещал съм й да й покажа нашата безкрайно красива природа. Тя казва така – където си ти, там съм и аз… и аз съм готов на същото!

Нели Русева: Вярваш ли в любовта?

Ивайло Цанков: Да, вярвам. От скоро :)

Нели Русева: Има ли граници за любовта?

Ивайло Цанков: Ако любовта е истинска, няма. Ако някой каже, че има, си измисля причини. Спор няма, че не всичко е емоции и има чисто битови фактори, които пречат, но… ако хората искат – непременно намират начин. Дори да живеят на двата края на света… Тогава ще се съберат на трето място.

Нели Русева: Ти си ходил и преди в Русия, кое е мястото, на което ахна и си каза - това е велико?

Ивайло Цанков: Още първият сблъсък с Русия впечатлява много. Летището! Русия впечатлява като цяло с мащабите си. Удря те като с чук! Терминалът беше километри, зали, монитори, многохилядна тълпа… След летището в София сякаш си на друга планета. Другото, което много впечатлява е културата… В Петербург всичко е култура, на всяка крачка ти лъха на култура, на нещо старо, на минало с традиции. Опери, театри, музеи, галерии… Ето например Мадона прави втория си фитнес център, не в Париж примерно, а в Петербург. Там всеки ден има концерти на световно известни звезди…

Нели Русева: България е колкото половин Москва, а ние все още не сме се научили как да си почистим входа и квартала… Чистичко ли е там?

Ивайло Цанков: Да, чистичко е. И нещо друго, за всичкото време което бях там, бездомни кучета не видях. И дупки не видях, но пък тогава беше зима и може да са били скрити :) Сега ще видя как е през лятото :)

Нели Русева: Ще споделиш ли как намери Марина?

Ивайло Цанков: Намерихме се в Интернет, случайно. Станахме приятели, но имаше месеци на затишие. Една безсънна вечер си говорихме и писахме безкрайно много, за много неща и тогава всичко придоби друг смисъл. Мисля, че тогава разбрах, че това ще е моята жена, най-важната и най-специалната.

Нели Русева: Ти знаеш отлично руски и можеш да напишеш любовно писмо, нали :)

Ивайло Цанков: Да, мога :) Мога да изпея и любовна песен и да кажа любовен стих :)

Нели Русева: Какво знаеше Марина за България, преди да те срещне?

Ивайло Цанков: Почти нищо, освен някои неща, свързани предимно с нашето Черноморие и това, че Филип Киркоров е българин. Сега ще научи повече :)

Нели Русева: Какво те впечатли най-вече у Марина? Кога тя стана специална, а не просто една от приятелките ти от интернет?

Ивайло Цанков: Какво… всичко ме впечатли. Тя е прекрасна! Чист и открит човек, какъвто в наше време рядко се среща. Тя работи в полицията и е мъжко момиче, най-вече в смисъла на това, че се справя сама в живота. Работата й в полицията първите години е била доста тежка и опасна, но сега вече е различно. Тя е крехка и нежна – истинска жена, но носи дух на борец!

На раздяла карам Ивайло да ми обещае, че когато Марина дойде в България ще направим още една среща. Тогава тя да разкаже има ли разстояния и граници за любовта :)

За fortisimo.eu – Нели Русева