Чудех се на кого толкова ми напомня… Той не обича това сравнение, но приликата е очевАдна, най-вече ако се вгледате в младия Ал Пачино.

Стефан А. Щерев се появи изневиделица, или поне така изглежда за българите, които живеят в провинцията и не посещават софийски театри. Стефан се опита да разлае кучетата, представи една уникална роля в „Прогнозата” на Зорница София, изигра арабски шейх в „Мисия Лондон”, в Последно 10 на Станция Нова – много пъти, но не за последно си партнира с очарователната Яна Грудева. Съорганизатор е на фестивала „Антистатик”, за който казват че е „манифест срещу инерцията и своеобразно желание за себеизразяване чрез радикално движение. Съвсем скоро беше участието му в „Черешката на тортата”, където рецептите му оставиха без дъх всяка жена на възраст от 2 до 102 години :)

Още за него, лично от него - с присъщото му чувство за хумор…

Нели Русева: Почиваш ли, работиш ли в това горещо лято?

Стефан А. Щерев: И двете, много задачи се събраха покрай гостувания, проекти, срещи, фестивали. Намерих време да отскоча до морето, да стегна караваната, да отида до Сараево Филм Фест с филма на Надя Косева “Втори дубъл”, да прелетя до Германия и да изгледам 8 представления на един важен фестивал и да създам контакти, също така намерих време да бъда седмица в Словения, за да вземем важни решения за проекта Nomad dance academy...чака ме отново Германия – ще покажем с моите колеги от брейн стор проджект в Берлин един много интересен проект пърформанс -инсталацията “+/- 359 Топология” една артистична хроника на социалистическото ни минало, организирана като изложба от сглобени спомени и артефакти, лични спомени и документи-огледалото на 20 годишния преход отразяващо нашите представи и илюзии.(http://www.artistwin-archiv.de/TOPOLOGY-WEB/map.html)

Нели Русева: Разкажи за себе си, къде порасна, кога се влюби в актьорската професия, как успя да станеш толкова галантен мъж…:))

Стефан А. Щерев: Роден съм в имигрантския квартал на София-Гевгелийски, където всяка улица имаше история. Израстнахме със строежа на метрото, Западния парк и митовете му. Не играех на фунийки. Вместо това четях книги. Харесваше ми да чета и да имам други светове около себе си. Там един път прочетох за целуването на ръка. Малко след това на моето първо излизане в чужбина, моята майка ме заведе в Унгария, аз научих на унгарски, че поздравът към дамите е Kezét csókolom – Целувам ви ръка. И оттогава си остана с мен-и целуването и ръката...Разбира се и първите опити на сцената бяха в този квартал-първата драматизация на “Вражалец” – бяхме я наизустили от една грамофонна плоча и близкото читалище ни даде сцената си за няколко показвания. С подръчни материали направихме декора, всеки донесе по нещо от дома си, имахме озвучаване-бяхме сложили един стар съветски грамофон зад кулисите и, когато идваше време за песен-пускахме и пеехме-пълен плейбек. После попаднах в Пионерския театър в Двореца на пионерите-това беше една дълга школа и първите стъпки на сцената. Пътувахме много и играехме много. Бяха безгрижни години.

Нели Русева: Ти не си възпитаник на НАТФИЗ, а на…?

Стефан А. Щерев: На школата на 4хС – Студиото за синтетични сценични средства на Николай Георгиев, което беше към 22 гимназия в София и Пловдивския Университет.

Нели Русева: Как се озова в Сърбия?

Стефан А. Щерев: По собствен избор.

Нели Русева: Получил си награда за най-добър млад актьор в Сърбия. Кога стана това?

Стефан А. Щерев: Не съм получавал такава награда. Има някакво недоразумение в тази история. С представлението на Народния театър в Нови Сад “Наход Симеон” на режисьора Томи Янежич спечелихме 9 награди на фестивала “Sterijno pozorje”. Но такава награда не съм получавал (http://www.pozorje.org.rs/2007/predstava7.htm).

Нели Русева: Какво никога няма да забравиш от живота си там?

Стефан А. Щерев: Приятелите си. Тези истински хора, на които винаги можеш да разчиташ. Вечерите с тях, тревогите, радостите, сватбите, работата. Никога няма да забравя.

Нели Русева: Има ли нещо сръбско в рода ти, че псуваш така истински във филма „Прогноза”?

Стефан А. Щерев: Не, абсолютно нямам, от съвсем друго тесто съм замесен, влашко, еврейско, българско, македонско.

Нели Русева: Кажи любима реплика от филма на сръбски ;)

Стефан А. Щерев: Извинела! :)

Нели Русева: Колко езика говориш?

Стефан А. Щерев: Говоря много, но знам три.

Нели Русева: Каква е твоята лична прогноза за България, отново се задават избори…? Този път ще успеем ли да направим правилния избор?

Стефан А. Щерев: Не се наемам да правя прогнози, но има някаква циклична и нечистоплътна циничност в правенето и провеждането на избори у нас. Сякаш знаем как ще ни обладаят и с какви лъжи и обещания ще ни прелъстят и въпреки всичко, накрая сами си приставаме без да сме направили добър избор. Както се казваше в една много забавна македонска предизборна реклама “После е***е, нема каенье” (Ref: http://www.youtube.com/watch?v=2syZ4YpRkrE)

Нели Русева: Защо не можа докрай да разлаеш кучетата?

Стефан А. Щерев: Защото кучетата винаги си лаят, а керванът си върви. Винаги.

Нели Русева: Би ли искал да играеш във филм заедно с Ал Пачино, например :) Моля те не се ядосвай, чувала съм, че дразниш на това че те оприличават с него!

Стефан А. Щерев: Да кажа ли “НЕ”, за да стане по-интересно? Не, не искам! (Сега тихичко казвам “да, що за въпрос” :)

Нели Русева: Кажи няколко думи за „Антистатик”, каква е идеята на фестивала?

Стефан А. Щерев: „Антистатик” ми е специална рожба. Той вече навърши четири години. Идеята е да представяме автори и тенденции, които са извън матрицата, обръщаме специално внимание на артистите в региона също така. Мисията ни е да популяризираме формата на съвременния танц като изкуство, което провокира мисленето и разтегля възприятията.

Нели Русева: Любимата ти – Ирмена Чичикова също е актриса, весело ли е под един покрив, където живеят двама актьори?

Стефан А. Щерев: Под един покрив винаги е весело с човека, който обичаш.

Нели Русева: И двамата сте млади, красиви, известни, имате и много почитатели. Ревнувате ли се?

Стефан А. Щерев: Мъничко. Ревнуваме се, колкото да знаем, че сме живи. Но истински си помагаме, понякога репетираме заедно за нейна или моя роля. Това е най-прекрасното.

Нели Русева: Кое е това, което истински те разсмива?

Стефан А. Щерев: Добрият виц и глупавите хора.

Нели Русева: А какво те разплаква?

Стефан А. Щерев: Лошият виц и умните хора.

Нели Русева: Какво може много сериозно да те извади от кожата ти?

Стефан А. Щерев: Лошо свършената работа и претенцията без покритие. Тогава ставам непоносим.

Нели Русева: От кого научи едно от най-важните неща за всеки мъж – да е кавалер във всяко отношение?

Стефан А. Щерев: Майка ми ме научи да уважавам хората. Понякога ме взимаше с нея в Института, в който работеше, и ме водеше при нейните колежки за да си говоря с тях и да не се притеснявам. На нея дължа това.
Нели Русева: Кое е най-екстремното нещо, което си правил досега?

Стефан А. Щерев: Изкачването на Наклонената пирамида в Дашур, Египет (http://travelblog.bg/Naklonenata-piramida-v-Dashur-gal2608.html)

Нели Русева: Кои са твоите Топ 10 за нещата, които никога няма да забравиш?

Стефан А. Щерев:
1. Небето над Берлин
2. ”Песните на Малдорор”
3. Бьорк в “Танцьорка в мрака”
4. Тази, която ми написа: Вярвам в теб, момче!
5. Монолога на Люба Тадич в Крал Лир, сцената с бурята.
6.5. Улиците на Ню Йорк и Филаделфия.
7.4. СМС-ът от Ирмена, в който ми каза нещо много специално.
8.3. 30 минутния аплауз на “Наход Симеон” през една студена февруарска вечер.
9.2. Lovesong на The Cure
10.1. Паролата за достъп в Swiss Bank ;)

Снимка Николина Костова - Богданова

Нели Русева: За какво не ти стига времето?

Стефан А. Щерев: За дълго отлагани проекти, като например да допиша книгата, да започна един дълго чакан сценарий, да отлетя до Исландия, да работя още върху себе си, да се науча да пиша с лявата ръка, да довърша един курс... времето никога не стига, само мързелът стига за цялото време.

Нели Русева: Чувстваш ли се звезда?

Стефан А. Щерев: Следващият въпрос…:)

Нели Русева: Как върви политиката в България, не тази по вестниците, а онази истинската между хората?

Стефан А. Щерев: Върви по наклонена плоскост, оглежда се в криво огледало, разказва слухове, но не ражда идеи. В кафенето сме гласни и активни и имаме мнение по всички въпроси, но малко от нас дръзват да отстояват позициите си – произволът на някой мобилен оператор, дързостта на жълтата преса, протеста срещу цените на горивата, мълчаливият протест срещу някое абсурдно политическо решение. Политиката на улицата е като уплашено дресирано животно, развила е условен рефлекс от пръчката на дресьорите.

Нели Русева: Споделяш ли това, че българите сме гениални, много повече от други нации?

Стефан А. Щерев: С риск да обидя някого, но самата принадлежност към някаква народностна група, не може да бъде белег за гениалност или някаква изключителност. Единици са тези умове по света и те са гении не защото са японци, българи или французи, а са: японец, българин и французин, които са гении.
Истината е, че малко си вършим работата и обикновенно махваме с ръка: “Карай да върви, и така става” и много брилянтни идеи са отишли на вятъра заради това отношение. Иначе сред нас има хора, на които искрено се възхищавам заради умовете им.

Нели Русева: Кой те научи да готвиш?

Стефан А. Щерев: В интерес на истината, съвсем скоро открих, че обичам да се вихря в кухнята. Научи ме нуждата да приготвям храна за приятелите си в Сърбия, после и в други страни, където се е налагало да живея. От всяко място научавам по някоя тайна-подправка, техника или и ястие. Винаги гледам да ги приготвя първо за моето семейство-баща ми, брат ми и неговата жена, племенницата ми, приятелката ми. Обожавам да ги изненадвам.

Нели Русева: Съвсем скоро те гледахме в „Черешката на тортата”, какви емоции ти остави това предаване?

Стефан А. Щерев: Много положителни. Радвам се, че се събрахме чудесна компания и намерих нови приятели. Беше удоволствие да приготвя нещо за тях. Искрено се радвам, че открих нови приятели – Райна, Галя, Мира и Орлин.

Нели Русева: Ти приготви морска кухня, любима ли ти е? Изобщо чувстваш ли се в свои води в кухнята?

Стефан А. Щерев: Да, морските дарове са ми слабост. Все към тях ме влече. В кухнята не винаги, но когато имам вдъхновение мога да прекарам часове. Медитирам докато готвя.

Нели Русева: Направи впечатление твоето чудесно чувство за хумор. Винаги ли го носиш със себе си, или го пазиш за специални моменти?

Стефан А. Щерев: „За да причиниш мъка на завистливците, трябва да си в добро настроение” – чувството за хумор е щипка сол в хляба на усмихването-допълвам аз. Моето чувство за хумор е и много авто-иронично, обикновенно се шегувам със себе си, но и на околните не оставам длъжен-стига да бъда добре разбран. Самият аз нося на майтап и очаквам другите да го правят.

Нели Русева: Къде те водят мечтите ти?

Стефан А. Щерев: Водят ме далеч и не спирам да мечтая. Въображението е активно и натам водя мечтите си, а не фантазиите, които са пасивни.

Нели Русева: Играеш в киното и театъра, преподаваш, танцуваш, говориш няколко езика, пишеш стихове, караш сърф- какво не можеш да правиш?

Стефан А. Щерев: От списъка с 100-те неща променили живота ни, поне 90 от тях никога не бих измислил – нито шевната машина, нито автоматичната скоростна кутия, нито сутиена, нито графичния интерфейс на компютъра. Оставям вътрешния поток и креативна енергия да се изразяват, където и както се чувстват добре.

Нели Русева: Пожелай си нещо за финал…

Стефан А. Щерев: Пожелавам си здраве, останалото е въпрос на време. Защото преди многото хора на Земята е имало много време.
“Stay hungry! Stay foolish” (Стив Джобс)

За fortisimo.eu – Нели Русева (Снимки: Личен архив)