Видях го скоро на среща на класа, след много години. И през годините имахме няколко случайни срещи, а през останалото време ни „срещаше” социалната мрежа. Рядко съм виждала мъж, който говори с толкова любов за жена си. Най-вече след дълги години заедно.

Те са двойка от времето, когато ходеха с униформи. Ученическата им любов устоя на годините. Нещо повече, показа че стана по-силна. Умножи се и се отрази в очите на синовете им. Скоро предстои и времето, в което ще празнуват и първото сватбено тържество на големия им син…

Мая и Пламен продължават все така с огън в очите да гледат един към друг и в бъдещето на децата си. Затова избрах точно тях да ви представя следколедно.

ВАЖНО: Мая и Пламен отговориха на въпросите ми отделно един от друг:).

- Кога се срещнахте за пръв път, помните ли вашата първа среща?

Мая: На есенната бригада в с. Дибич, берейки домати в 10-ти клас. Между другото, не зная дали тя помни, но помолих Мария, от вашия клас да ни запознае, като преди това я разпитах подробно за него. Така, че Мария също има пръст в цялата тази работа ;), за което съм и много благодарна – явно има харизма да носи щастие на хората около себе си :).

Пламен: Такива неща не се забравят. Бяхме в началото на десети клас. Млади, луди и красиви. И беряхме домати на полето.

- Кой направи първата крачка?

Мая: Аз. Пламен беше най-красивото, работливо и сръчно шестнадесетгодишно момче, което бях виждала. Беше облечен в къси бели панталони, и спортната му фигура често минаваше край нас, бавно напредващите в работата ;), с две кофи пълни с „пловдивска консерва”. Не можех да повярвам, че цяла година сме били в една и съща гимназия, а аз не съм го забелязала. След месец, когато се сближихме, го видях как прави палачинки у тях, обръщайки ги във въздуха – това беше моментът, в който реших, че ще се омъжа за него – казах си „това е човекът, сега и завинаги”.

Пламен: Аз съм си срамежлив по природа, а инициативата е част от нейната природа. И така започна всичко.

- Как се пази любовта, или когато има любов нещата се получават от само себе си? Има ли хитрини, които съхраняват силните чувства?

Мая: Най-големият пазител на любовта са нашите деца, които и двамата безкрайно обичаме. Нашите синове, са смисълът на живота ни.

Пламен: За любовта рецепта няма! Всеки я чувства по свой начин. Но винаги има едно нещо, без което любовта е невъзможна – да знаеш, че можеш да разчиташ напълно на човека до тебе. А когато в него видиш частица от рая, тогава вече пламва любовта. Голямата Любов. Любовта за винаги.

- Вярно ли е, че с времето двама души в една двойка започват да си приличат? Кой от кого какво е „взел”, по какво е заприличал на другия?

Мая: Да, вярно е – аз съм взела много неща от Пламен. Той ме направи пораснал човек, научи ме да бъда здраво стъпила на земята, научи ме да бъда истинска жена, а не момиченце, което хвърчи из облаците, в разни мечти и илюзии.

Пламен: След толкова много целувки, сигурно сме си поомесили по някой и друг хормон или ген, а с тях върви и част от душата. И то винаги – по-добрата част. Какво съм взел ли? Като че ли здравия разум.

- Кое от характера на Мая/Пламен обичаш най-много, онова малко или голямо, което винаги те кара да я/го обичаш още или да й/му простиш когато си й ядосан/а?

Мая: Това, че ми дава спокойствие и сигурност.

Пламен: Тя е голяма и широка душа. Малки неща при нея няма. А ако трябва да изреждам конкретно – няма да ти стигне месец да ме слушаш.

- Кой е по-романтичен от двама ви?

Мая: Аз.

Пламен: На жените им ходи да са романтични.

- Кой е „шефът” в къщи?

Мая: Пламен. Това дори и нашата домашна любимка – една прекрасна сиамка го знае. Тя е залепена за него, като гербова марка. На мен ми обръща внимание, само ако него го няма. Той е „главният голям”, както казваше племенницата ми, когато беше малко момиченце, аз влизам в шефска роля, само когато той отсъства. Нещо като - deputy head :).

Пламен: В къщи не водим борба за надмощие. Каквото и да решаваме се стремим да е най-доброто за всички ни. А бе – демокрация.

- Кажи три неща, които обичаш да правиш с нея/него?

Мая: Обичам да ме слуша като говоря. Обичам да пътуваме заедно. Обичам да купонясваме заедно.

Пламен: Обичам да хайманосваме заедно. Мая е много добър и сладкодумен събеседник. Да обгрижваме децата си.

- Кой отстъпва повече?

Мая: По равно.

Пламен: Аз. По задължение.

- Кой от двамата е господарят в кухнята?

Мая: :).

Пламен: Този въпрос го възприемам като лична обида, но понеже си ми близка приятелка – ще ти простя!. Кухнята е изцяло моя територия. Една от мечтите ми е да имам просторна, професионално обзаведена кухня, в горска къща край планинско езеро.

- Играете ли на „доброто и лошото ченге” пред децата?

Мая: Никога – ние сме много откровени с децата, не играем никакви театри пред тях.

Пламен: Взаимоотношенията със синовете ни са напълно открити, но не безпощадни. Няма смисъл от „доброто и лошото ченге”. Всичко с времето си. Децата са смисъла на живота ни и ние сме тези, които трябва да ги подготвят за живота пред тях.

- Какво никога не трябва да казваме на децата си?

Мая: Не бива да им казваме, че има невъзможни мечти.

Пламен: Че са малоценни в някакво отношение.

- Какво никога не трябва да казваме на партньора си?

Мая: Аз му казвам всичко.

Пламен: А защо трябва да криеш нещо от него? Нали тя е човекът, на когото можеш да разчиташ най-много в този живот.

- Според вас отминава ли любовта с времето? Вярно ли е, че после остават уважението и приятелството или любовта винаги е същата?

Мая: Любовта, винаги е същата, само ние се променяме.

Пламен: Любовта никога не изчезва. Просто става по-тиха.

- Кажи кой взема най-трудните решения?

Мая: Двамата заедно.

Пламен: Двамата.

- Имало ли е време когато сте поставяли работата пред семейството?

Мая: Да.

Пламен: Да, за съжаление. И сега го отчитам като огромна грешка.

- Има ли непростими неща?

Мая: Не.

Пламен: Освен това за работата ли? Ако обичаш истински някого – винаги ще намериш сили да му простиш всичко. Това е повече теоретична постановка, защото Мая до сега не ме е принуждавала да имам подобни размисли.

Истински непростимо е да забравиш, че семейството ти е най-важното нещо на света.

- Колко време най-много (дни, седмици) сте били разделени?

Мая: Имали сме и по-дълги периоди на раздяла, поради спецификата на работата на Пламен.

Пламен: За около шест месеца, докато бях командировка в чужбина.

- Коя е датата на сватбата ви?

Мая: 24.05.1987 г.

Пламен: А! Че помня ли? То, кога беше – миналото хилядолетие … Кой ти обръща внимание на такива детайли?! Ха-ха! Майтап, бе, Маюшче! Това беше един от най-хубавите и безгрижни дни в съвместният ни живот – 24 май 1987 година. По-точно, фактически погледнато, първият ни от многото такива.

- Какво е Коледа за вас?

Мая: Време за истинска почивка:).

Пламен: Надявам се, че не само за нас, а и за всички българи е най-светлият, уютен семеен празник. А от коледа за мен произхожда още нещо - винаги, когато ми замирише на домашни курабийки и мандарини, си мисля за Коледа.

Допиши изреченията:).

- За мен Шумен е…

Мая: За мен Шумен е любимият град, в който съм израстнала, имала съм много щастливо детство и юношески години. Градът, в който винаги се връщаме с голяма любов, градът, който ни кара да се чувстваме отново безгрижни момче и момиче.

Пламен: За мен Шумен е родният ми град, който виждам, че се е променил напоследък, за съжаление, в негативен план.

- Мая е…

Пламен: Единствената на света! Моята половинка.

- Пламен е…

Мая: Пламен е човекът, който най-добре ме познава.

- Любовта е…

Мая: Любовта е най-важното чувство, и който не го е изпитвал, все едно не е живял.

Пламен: Това, без което не можем. Отричат я само страхливците.

- Семейството ни е…

Мая: Семейството ни е най-важното нещо в света.

Пламен - Е смисълът на живота.

- Любимата ни песен е…

Мая: Любимата ни песен е „Войник на съдбата” на Пърпъл

Пламен: тази, която скъси на времето разстоянието между на с в един страстен блус – „Войник на съдбата” на Deep Purple.

- След 10 години ще сме…

Мая: Същите, но по-стари с 10 години :).

Пламен: Все така красиви. И още по-мъдри.

- Има ли нещо от миналото, което ви липсва- време, чувство, някой…?

Мая: Да, баща ми ми липсва, много.

Пламен: Най-точно да го кажа – всичко и нищо. Няма смисъл да съжаляваш за минали неща – гледай напред!

- Пътувате много, къде ви се иска да отидете?

Мая: На някое топло екзотично островче :).

Пламен: Навсякъде, където все още не сме обрисали.

- Поздравете читателите ни с няколко думи за празниците?

Мая: Весела Коледа и Щастлива Нова Година :).

Пламен: На всички пожелавам от все сърце много приятни мигове с най-скъпите им хора през коледните и новогодишните празници! И да си пожелаят силно да получат подаръкът, за който винаги са си мечтали!

За fortisimo.eu - Нели Русева