Две момчета родени в Шумен. Те се намериха и запяха заедно в първото частно радио на шуменци – „Форте радио”. Станаха любими още с пилотното си парче „Гара за двама”.
Последваха още и още мелодични, красиви песни! „Лолитски танц”, „Ако не тръгна ще остана”, „Парашут”, „Има”, „Намигай ми”, „Тичай”, „Недей”…
Помните ли ги? Орлин тогава работеше в областта на рекламата и като радио водещ, а Станчо беше коктейл-барман и… радио водещ :)
Къде живеят сега нашите приятели, с какво се занимават, музиката още ли е важна част от живота им, щастливи ли са?
Намерих и двамата, на хиляди километри един от друг. И двамата с голямо удоволствие приеха да направим този задочен разговор, специално за читателите на fortisimo.eu!
Нели Русева: Къде си, с какво се занимаваш в момента?
Орлин: И извън „Станиоли” пак съм така… Творчество и труд, работа и труд, забавление и труд, учение и труд, жизнерадост и труд, дръзновение и труд и пак… Учение и труд, жизнерадост и дръзновение… и забавление. Иначе от 3 години имам своя фирма, свой екип от хора, свои нови отговорности и 2 регистрирани търговски бранд-а за Facility Management (каквото и да значи това в български условия) и пак от 3 години се опитвам да ги развивам и управлявам, надявам се успешно… Какво учих, какво мога, какво стана от мен!?
Станчо: В момента работя и живея в Лондон. Supervisor съм в един ресторант близо до Лондон Бридж. През останалото време репетирам нови парчета, които свиря всяка сряда и неделя в същата верига ресторанти, в които работя. Радвам се на семейството ми и на много красиви места тук.
Нели Русева: Не си ли мислил досега да напуснеш БГ (към Орлин)?
Орлин: Често, често мисля... Не ми ли личи…?! :) Дори съм я напускал десетина пъти, но пак се завръщам, а и да напусна България, максимум 7 дни мога да издържа навън. Вече съм пръснал всички налични джобни пари за чуждоземски пътешествия... :) А Станчо ЗАМИНА, ДА... „Лоша” работа, но мисля, че му е добре… Дори без мен :)
Нели Русева: Кога замина за Англия? Какво те отведе там? (към Станчо)
Станчо: В Англия съм вече втора година. Въпреки хубавата работа в София, която имах реших просто, че на тая държава нещо не и е наред. Ние страдаме от болестта на плиткоумния политик, от болните амбиции на "мутрата" с основно образование, та да се стигне и до "великите литературни стихове" възпети от още по-великите ни чалга "певици".
Нели Русева: Ще пеете ли отново заедно?
Орлин: OFFFFFFFFFCOURSEEEEEEEEEEEEE, That is the question… и ще свирим даже…
Станчо: "Никога не казвай "никога". Може би само времето ще покаже.
Нели Русева: Имате ли нови, неиздадени, непромотирани парчета?
Орлин: 2004 година започнахме работа по втория албум в студиото на БМК, (продуцентската компания на Слави Трифонов), за която бяхме поканени да запишем нов албум със страхотната джентълменска уговорка, че можем да записваме с когото поискаме, като ползваме и тяхното студио. Веднага, просто веднага, започнахме работа по 3 – 4 от най-новите ми парчета тогава. Седнахме, направихме разчет на всичко с PR-ката Маргарита Лулова. Със Станчо веднага влязохме и подготвихме демота на първите 3 песни. Решихме всяка една от тях да бъде записана в различно студио. Започнахме успоредно три песни…КУЛТОВАТА „НЕДЕЙ” пак в нашето любимо SKY Studio на Момчил с Цецо Недялков, НАМАХАНОТО „ПАРАШУТ” в студиото на Мага Алиев и „ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ” с много готиния и талантлив колега аранжьор Светльо Заров. Малко по-късно завършихме и песента „НАЛИ” в старото студио на Влади Ампов – Графа. През зимата на същата 2004 година записахме „НЕДЕЙ”, и „ПАРАШУТ”, които тогава БМК издаде само в една компилация BG TOPS – заедно с множество други песни на наши колеги като: Каризма, Мария Илиева, Люси и по-късно поради неизяснени отношения между бивш издател (АГЕНЦИЯ ПРИМА) и бъдещ издател (Българска Музикална Компания) всички бъдещи и настоящи песни останаха неиздадени и т. нар. „бъдещ”, предстоящ втори албум, не се състоя. Заради това и заради още много други причини, по-късно записахме със собствени средства и средства на приятели меценати „Ако не тръгна, ще остана”, Но много песни останаха нечути. Нищо, че всички те до едно са страхотни.
Станчо: Да имаме поне 8 неиздадени песни, а незаписани сигурно 50. Орлин е идеен пич и ражда яко музика. Продуктивен е повече от китайка на средна възраст :)
Нели Русева: Работите ли над други?
Орлин: Вече имам над 40 „НЕЧУВАНИ” песни… (без сарказъм)
Станчо: В момента аз пея само "кавъри" тук, може би Орлин доколкото знам и ми каза последния път като се чухме, има поне десет нови парчета :)
Нели Русева: Авантюра ли беше преди да правиш музика в България? А сега?
Орлин: Значи, живеела си, значи, безгрижно Изаура, докато един ден, не щеш ли, от Париж – този всеизвестен пъп на порока Париж, се завърнал младежът Леонсио, син на белите господари. Той веднага оценил Изаура като апетитно парче и решил да я прелъсти по възможно най-унизителен за девойката начин. Преди това обаче, просто така, за авторитет, извършил безброй мерзости, та чак проплакала тръстиката, дето я секли клетите роби. A Леонсио стоял на верандата и се смеел като самия Сатана. Е не знам защо, но аз лично именно заради това правя НАЙ-ЛЕСНО музика в къщи… И не съм само аз…
Станчо: Още в началото като започнахме много се забавлявахме, всичко беше ново за нас, срещахме се с най-различни и приятни хора, та в този ред на мисли си беше приключение. Може би по-късно, когато трябваше сами да търсим пари за записи или да се срещаме с "пишман" продуценти, нещата придобиха друг смисъл и от музиканти се превърнахме в търговци на собственото си творчество.
Нели Русева: С вас двамата сме колеги от най-романтичните години на „Форте радио”, какви спомени пазите от тогава?
Орлин: Пазя, пазя ги, пазя ви, всичките ви пазя… Светла Кюркчиева, Мардо Дирацуян, Сарко Агопян, Гошо Аспарухов, Коко Паносян, Дидо Грозданов, Иван Капралов, Райна Георгиева, Пламен Калинов, Сашо Бакалов, Биляна Веселинова, Пепо Кулев, Жени Стайкова, Севи Ибрям, Светослав Николов, Ивооо Райййчеееввв, Кръстана Тасева, Радо, Ицо, Нели Русева, първа или последна, но НЕЗАБРАВИМА! :)
Станчо: Това са може би най-хубавите ми години, в които осъзнах много неща. Срещнах се с интелигентни хора. Радиото ми даде шанс да правя нещото, което харесвам най-много – да се занимавам с музика! Иначе още ме държи онзи приятен и сладък махмурлук от вечерите прекарани с вас на по чаша вино и хубава музика.
Нели Русева: Как се роди идеята за „Станиоли”?
Орлин: Всички или повечето наши стари, верни приятели и колеги знаят, че СТАНИОЛИ се „роди” в навечерието на 4-тия рожден ден на „Форте радио” – Първото частно радио в Шумен, в което и двамата работехме, и което е една от най-големите ми тръпки в живота и младостта. Не само защото заради него завърших „Журналистика и Масови Комуникации”, но и защото „Радиото” ме научи да създавам… Само като се замисля, че Венета Райкова ми сви името на ПРЕДАВАНЕТО…Помните ли „ГОРЕЩО”?
Иначе за СТАНИОЛИ Станчо „роди” идеята и името „СТАНИОЛИ”, а аз бях настоятелят, после дълго двамата бяхме и пяхме. Първо сами, после с групата, после пак сами, и много, много скоро ми се иска пак да видим кой от нас ще се вживее в ролята на „PRO-дължителя” :)
Станчо: Все още свирехме в "Баскет клуб"-а, когато Орлинката ми каза, че има много нереализирани авторски парчета. Започнахме с едно от тях и така се роди "Лолитски танц". Записахме я при Момчил в SKY студио и от там нататък всичко влезе в правилния коловоз на нашта "Гара за двама". Идеята за името на дуета е моя, но вече не помня откъде ми хрумна да съчетая така имената ни.
Нели Русева: Имате ли любима песен, която пеете в най-специалните си моменти?
Орлин: За мен лично ЛЮБИМА е тази песен, която има лично или специално отношение към дадения момент. Аз имам песни за всички моменти. Песните „влизат” и под кожата и в живота на човек точно така… и според мен всеки човек ги свързва с определени „свои” моменти, състояния, спомени, ситуации, купони, празненства и житейски моменти. Любима ми е всяка ИСТИНСКА ПЕСЕН в която НЯМА ФАЛШ, ПОЗА и ИЗМАМНО ПЕЕНЕ, заради самото пеене. Обичам песните за КАУЗА, ЛЮБОВ, ПРИЯТЕЛСТВО и ЛЮБОВ. В U2 има от всичко това… Видяхме се с МОМЧЕТАТА в Турция тази есен :)
Станчо: Не се сещам, но ще е нещо на U2 предполагам – много си ги обичаме.
Нели Русева: Музикант къща храни ли?
Орлин: В кой смисъл…?, ДА, зависи каква е целта на МУЗИКАНТА: да храни къщата? да бъде хранен? или -да го хранят? Да превеждам ли? Мисля, че ме разбрахте.
Станчо: Твърдо "НЕ"!
Следва продължение…
За fortisimo.eu – Нели Русева