Приятелите му го познават като Дефото. Даниел Йорданов е рок музикант, от Шумен. Характеропатията му е Рокаджия – по манталитет, по предпочитания към музиката и като мислене.
Семеен е, с едно дете. С краткосрочни планове, с много въпроси – защо нещата в България все наопаки стават, но и с надежда, че някой ден все пак ще ни се получат, ако застанем заедно срещу вятъра...
– Нека започнем с музикалните формати по телевизиите. Гледаш ли ги?
– Не целенасочено. Понякога случайно, но не съм им фен. Някои от тези, които съм гледал досега, направо ме дразнят. Не харесвам подобен тип формати и смятам, че истински талантливите млади хора не са там...
– Да поговорим за фестивала, който ти и други шуменски рок музиканти реализирахте пролетта. Green Rock – на кого и как хрумна тази идея?
– Това е стара идея, от доста години. Тази година най-после се осъществи. И вероятно най-вече, защото беше в памет на трима шуменски рок музиканти, наши приятели. Досега просто не можеха да се намерят пари, за да се реализира този фестивал.
– Сега как се намериха пари?
– Малко странно звучи, но вероятно се случи, защото хората някак не можаха да откажат заради това, че този концерт е в памет на някого. Надявам се догодина нещата да бъдат на друга основа и затова, защото нашият град има нужда точно от този фестивал.
– Трудно ли се организира рок фестивал?
– Не беше много трудно. Всичко се случи нормално и всичко беше наред, общината също ни оказа съдействие. От друга страна, добре че всички групи се съгласиха да свирят безвъзмездно, така че стана долу горе лесно.
– Предвиждате ли за следващата година този фестивал да има вход? Не е ли логично?
– Логично е, ама в България нещата не са много логични. Това е положението.
– Мислиш ли, че групите, които ще участват, са готови отново да свирят без пари, според теб ще се случи ли отново?
– Тази година беше така, но на следващото издание на фестивала може би няма да е съвсем същото. Вероятно ще има нов регламент, с нови правила за участие. Идеята за второто издание е да има един ден за безвъзмездно участие на всички желаещи групи и един ден, в който ще бъде поканена група с име, с една или две подгряващи групи. В крайна сметка всичко опира пак до парите :).
– Смяташ ли, че рок музиката излезе от гаражите и мазетата?
– Не. И няма да излезе скоро. Това е реалността в България.
– Може ли да приемем че чалгата победи?
– Не знам дали победи. Не знам и дали това е нормално. Обаче, един поп фолк концерт, ако направи последователно концерти в няколко български градове ще има повече публика от тези на концертите на легендарни рок звезди в Каварна. Никой не инвестира в рок музика, аз поне не съм чувал това в последните години. Нито в нова група, нито в стара. Старите групи почиват на стари лаври и си свирят старите парчета и това им е достатъчно. Има много кадърни групи, които правят хубава музика, но те могат да се чуят в някое клубче, например, в Стара Загора.
– Хората с парите са фенове на чалгата, или да го кажем по друг начин. Хората с парите инвестират в чалга, но слушат Металика?
– Ами да, така правят. Слушат хубава музика, а наливат в чалга индустрията, защото това е манталитетът на българина. Така ще е още доста време напред.
– Каква музика пускаш на твоето дете?
– Не пускам нищо все още, той си подбира любими мелодии сред рекламите по телевизията :). Иначе, доколкото зависи от мен, ще направя каквото мога да го опазя от повсеместната чалга култура. Но е още рано, все пак още му растат зъби :).
– Хората около теб по-често те карат да бъдеш... какъв?
– Онези, с които контактувам доброволно ми вкарват позитивизъм и ме карат да се чувствам добре. Останалите ме дразнят, карат ме по-често да псувам. Човек трябва да свиква с много неща, защото няма друг начин.
– Към какво си непримирим?
– До преди известно време бях непримирим към много неща, сега започна по-скоро да ми става безразлично.
– Това е защото с годините някои от илюзиите изчезват или по други причини?
– То е като да пикаеш срещу вятъра. Дали си на 15 или на 75, ти все не можеш да пикаеш срещу вятъра, няма как. Само че с годините си даваш сметка, че това не може да стане :).
– Правиш подобна връзка с живота ни днес...
– Ами да! Някои хора успяват да правят прекалено силен вятър, срещу който е трудно да се пикае. Ако се съберат доста хора, които с взаимни усилия, с една обща струя... може и да го преборим, да се получи.
– Какво не можеш да простиш? Само не ми казвай, че си готов всичко да простиш...
– Ох, не мога да простя много неща. Някои неща са доста явни, нагли, безочливи, и смятам че не могат да се простят. Не мога да простя на хората, за които няма нищо свято, за които няма толерантност и не се държат мъжки. Със сигурност нещата, които мога да простя, са повече от онези, които не мога.
– За кое, за какво би искал да има и друг начин?
– За начина, по който живеем. За това държавата да си влезе в задълженията, институциите да заработят по-нормално. За това всеки да си върши работата, там на мястото, където е... така ще живеем по-свястно във всички посоки.
– Един нетрадиционен въпрос: рокаджия – продажник или чалгаджия – искрен приятел? Делиш ли хората така?
Усещам се, че ги деля, макар и несъзнателно. Честно да ти кажа, че аз повече смятам, че чалгаджия е човек, който не само харесва такава музика, а като цяло носи такъв манталитет. В средата, в която аз се движа, рядко мога да срещна хора с афинитет към чалгата.
– Кога плака за последен път?
– Последно плаках миналата седмица на гроба на Владо (бившият барабанист на Streem). Той ми е най-близкият приятел от 20 години насам и ми липсва... А от радост скоро не съм имал повод да плача.
– Колко пари ти трябват за да си щастлив?
– Зависи. За различните неща, различни суми:) Не ме задоволява само да мога да си плащам сметките и да ходя на кръчмичка един-два пъти в месеца. Трябват ми пари, за да пътувам и да реализирам някои свои идеи.
– Каква е твоята лична прогноза за „времето” в България?
– Облачно е. Перманентно облачно е, с дъжд. Сиво е.
– Жив ли е Бай Ганьо?
– Никога не е умирал, дори в последно време започна да се клонира. Вече е с доста различна външност и навсякъде. Влиза в най-различни роли.
– Защо все още искаш да живееш в България?
– Никой не е казал, че искам. Аз просто живея тук. Не ставам за емигрант. Правил съм опити, но това не е за мен. Аз тук се чувствам добре, и на мястото си. Не съм убеден, че в чужбина биха ме приели както ме приемат тук. Не съм слагал парите никога на пиедестал. Времето отлита много бързо, не бих искал да прекарам живота си оттук натам в опити да ида навън. Искам да живея тук, искам да живея с близките и приятелите си.
– Защо напусна Фейсбук?
– Защото логото на сайта е синьо, а аз съм заклет цесекар :). Знам ли, това е някаква зависимост. Както прочетох наскоро – Фейсбук била третата зависимост след наркотиците, цигарите, но преди алкохола. Усещах се празен след доста прекарано време пред компютъра. Там хората се палят за разни неща, много коментират и разискват и накрая нищо не се случва :). Реших да си дам повече време за други неща.
– Как се виждаш на 50?
– Никак, не правя планове. Животът поднася много изненади. Живея тук и сега, без представи, без очаквания, за да няма разочарования. Не драматизирам, но не очаквам нищо. Правя каквото трябва, но днес.
Ето пример. Преди доста години – през 1993 г., на първия голям фестивал, на който с групата получихме план за развитие, награди, включително и парична. Тогава си представях, че след 7-8 години ще бъдем известни музиканти. Година след това отново получихме награда и обещания, които изобщо не се случиха. В последните години пак съм имал планове да развия музиката като хоби, в което да инвестирам... но пак всичко си остана само планове и очаквания. В Green Rock фестивала се надявам поне да има развитие и да не останем само с очакванията и плановете...
Дефото няма любима група, не обича да си пее под душа, не обича да слуша музика, да си тананика, не обича да слуша радио и телевизия. Обича да пее с групата си, на участие :)
Съвсем скоро ще пее с групата си на 25.11.2011 г. в една шуменска, българска кръчма.
За fortisimo.eu – Нели Русева (снимки: личен архив)