Хубаво начало за нежна песен. Хубаво начало за деня. Хубаво начало за нощта. Хубаво начало за разговор между двама. Хубаво... вълнуващо! Ако го правим поне понякога в ежедневието!

Тъжното е, че в нашата култура милите слова към близките ни хора, използването на изискана и красива реч – се определя като „лиготии”. И така в съзнанието на българина върви от векове. Възможно е във времената описани в „Железният светилник” да е имало оправдание да „връзваш душата си на възел”, да не смееш да похвалиш децата си или любимия, да им се възхитиш… Но днес?!

Днес е трагикомично как четем тонове психологична литература за изказване на емоциите и чувствата, и като затворим книгата… гледаме умно, а-ха, а-ха да проговорим.

„Ще ти говоря за любов… макар на сън” – защото, ако е наяве какво. Ще бъда смешен/а, а – а да, ще бъда уязвим/а.

„…макар веднъж” – а защо не много пъти (не струва нищо, не трябва предварителна подготовка), защо ни е страх много пъти да бъдем нежни, ласкави, ведри, добри!?
„…макар и вече побеляващ мъж” – извинение за това, че имам същата човешка нужда от внимание, грижа, физическа и духовна топлина и след 17 – 18 години.

Аз съм такъв/а. Така знам, така са ме учили… Лошо са ни учили. Много лошо са ни учили, че в семейството не е нужно да си закачлив, откровен, ласкав – обичлив (каква прекрасна българска дума!).

И резултатът от това е лош – „вече отлетели мечти… примирено вехнещи надежди”. После… после идват грозни неща в живота ни и като гъби никнат в социалната ни действителност сдружения за защита от домашното насилие, а ще ни трябват и такива за защита от простащината, и такива за защита от лицемерието и псевдоизисканост, и…

Резултатът от тези вътрешни морални принципи у нас е много лош, защото младите ни хора и децата нямат този модел на поведение. На тях им е лесно да кажат: „Мноо си проста маа”. По-голямата част го приемат за смешка, защото децата ни имат чувство за хумор, то е всъщност начинът им да оцелеят в средата, която сме им създали. Лошото идва в момента, в който имат нужда да говорят на някого за любов. В момента, в който трябва да кажат сърдечна дума, мило обръщение, добронамерена реплика изпадат в драматично състояние и … просто не го правят.

Жалко, защото любовното щастие, което преминава в дълготрайно семейно щастие (и между другото ;) в лично щастие) съществува. Познавам лично такива семейства с над 40-годишен стаж. Там говорят за любов и с любов.

В началото на пролетта всеки може да опита и… да сподели!

За fortisimo.eu – психотерапевт (снимка: airasia.com)