През месец март преминахме през няколко дни, обявени за празници. Някои официално приети, други не, но за тях се говори и у дома, и на улицата, и в медийното пространство – Трети март, Сирни заговезни, Осми март, Тодоров ден…

На пръв поглед са много различни във всяко едно отношение, но има нещо, което ги обединява начинът, по който ние, българите ги преживяваме. У нас всеки един от тях е “ден на въпросите за нерадостното ни съвремие, ден на дилемите и споровете за идеите и ценностите, които изразява”, ден за ядове за несбъднати очаквания или просто ден като всички останали, т. е. напрегнат, скучен, сив…

“Празник – ден от годината, в който по историческа традиция е прието времето да се прекарва радостно, като обикновено всеки празник има своя специфична церемония”.

Та: “За какъв дявол са ни празниците!?”

Ами… за подсилване и утвърждаване на собственото ни самочувствие и себеуважение! За вярата ни, че струваме достатъчно много и заслужаваме празник – ден за радост!

По отношение на Трети март и тази година в публичното пространство се завъртяха въпросите: Що е то патриотизъм и има ли той почва у нас!? :) Можем ли и трябва ли да се гордеем, че сме българи?

Предлагам ви да ги разгледаме така: Обичам ли мястото, където съм се родил?

Аз, да! Не знам дали е най-хубавото на Земята, но нямам и претенциите да бъде. То е предложило на родителите ми някакви условия да ме отгледат и като резултат мен ме има вече 49 години. Познавам природата му, познавам хората му. Забелязвам промените му – някои хубави, други не чак дотам. Там съм проходила, от там съм тръгнала. Дало ми е това, каквото може и не ми пречи да си взема още, откъдето мога, но защо да забравям Родината си?! Благодарна съм, че ме има и мен! Обичам я затова, че ме има и мен! Става въпрос за усещането ни за реалност – външната, тази, която не зависи от нас.

А усещането ни за вътрешната ни реалност е свързано и с въпроса: Гордея ли се от факта, че съм българка?

Да, не се чувствам по-маловажна от американката или французойката, но не се чувствам и по-важна от либийката или корейката, например. Знам какво включва като нагласи, принципи, виждания, поведения понятието българка и ми харесва да съм това. В противен случай съм никоя, ничия. А дори на неосъзнато ниво това води до загуба на идентичност и до болестни последствия.

Гордостта българска може да се намери и в културата, и в историята и в бита на народа ми.

Историческата и индивидуалната ми памет пък пазят много моменти, които ме карат да се гордея, че съм жена и затова празнувам и Осми март.

Тодоров ден (конският Великден) не случайно бавно, но сигурно възстановява популярността си в празничния български календар. Той е част от гордостта българска. Нашите предци са били конен народ. Отраслите с конете мъже и жени, са имали куража да преминат хиляди километри към неизвестното, сигурни, че ще се справят, че ще намерят ново бъдеще за потомството си.

Днес да възстановиш връзката си с коня е възможността да научиш много уроци за живота, да преоцениш традиционните понятия за сила и власт, да преработиш към добро своя АЗ.

С две думи: Струвам достатъчно много и заслужавам празници!

За fortisimo.eu – психотерапевт Веселина Дончева (снимка: airasia.com)