Един път към… себе си

Печат

Един път към… себе сиСъвременен метод за справяне със стреса: Все повече хора у нас се чувстват уморени, отчаяни или гневни. Да ви призная и аз все по-често се чувствам така.

Имаш сили и желание за работа, имаш образование, че и повече, имаш идеи, но се чувстваш излишен в собствената си страна и унижен (лузър, неудачник, загубеняк – писа наскоро във вълнуваща статия Лора Симеонова).

Е, аз съм се „хванала на инат” и няма да им се дам. Няма да бягам (скоро ;), няма да обирам банка, няма да се пропия. Не изпадам в депресия или паника, търся все нови и нови решения на стари проблеми, успявам да съм добра с хората, успявам да си грабна моменти на радост.

Предлагам ви и на вас във време на криза да инвестирате в здравето си.

Психотерапия

Човекът има несъзнавани психични процеси и над 90% от нашите действия са мотивирани от тях. Съвременният човек все повече осъзнава нуждата да познава себе си по-добре, да разбира взаимодействията, в които влиза, и причините, поради които прави определени избори. Психотерапията ни научава да си задаваме важни въпроси и да търсим техните отговори. Идеята е да се приведат всички равнища на организма в състояние на комфорт, в събуждане на духа на вътрешна автономност и освободеност, на провокиране на пориви към креативност и търсене на смисъл в живота.

Психотерапията се прави от специалисти, обучени в някой от методите й.

Танцо и театротерапия е един вариант на новите модели за прочит и прилагане на психотерапията, която днес все по-често обръща погледа си към културата и изкуството. Защото една от глобалните и вечни идеи на психологията е идеята за единство и органична връзка между душа и тяло. А съвременната цивилизация се отнася към тялото, като към вещ.

От малки ни учат да го контролираме (този жест е неприличен, този неуместен, този забранен, този ненужен…), да му придаваме определена форма (я, отслабни, о много си кльощав, напр’ъй малко мускул, бе…), да го обуздаваме (не се смей, не скачай, не реви, спри се…). И мислим, че То, тялото е безгласно, и не си даваме сметка, че искаме или не реално съществува невербален (т.е. телесен език), и че хората всъщност виждаме и чуваме него съответно истински контактуваме помежду си чрез него.

Танцо и театротерапията канят тялото ни на разговор, дават му възможност да се изкаже. Тези терапии работят чрез универсален посредник движението, което могат всички. Дори тези, които казват: „Аз не умея да танцувам”…

Това не са уроци по танци или театър. Използват се само танцови импровизации или театрални форми, за да се научим да усещаме чувствата си, да престанем да се срамуваме да ги показваме, когато може или трябва, да посмеем уверено да проявим творческите си способности.

Веднъж изпробвано в „играта” това се принася в ежедневния ни опит. Чрез танц се учим да чувстваме своето тяло, да се отнасяме към него с любов и уважение. Започваме така да се отнасяме и към живота си. В началото творим танц, а после… себе си, своя път.

Един съвременен метод за личностно развитие и справяне с последствията от стреса: забавление… релакс… емоция… вдъхновение… познание… контакт… креативност… и…

За fortisimo.eu – психотерапевт Веселина Дончева

Twitter